Хората, които четат книги, много по-рядко изпадат в конфузни ситуации. На тях никога не би им хрумнало да приписват някакви несъществуващи цитати на прочути автори. Като да речем онзи безсмъртен фейк: "Всичко, което е далеч от морето, е провинция". Звучи ефектно, но няма нищо общо с Хемингуей. В книгите му изобщо не съществува думата "провинция".

Чърчил никога не е казвал „Искам София да бъде срината и превърната в картофена нива". Вероятно тази фраза е измислена от някой Ганьо, израснал край картофени ниви.

Често във фейсбук ще срещнете мъдрата мисъл на Достоевски: „Толерантността ще достигне такова ниво, че на интелигентните хора ще бъде забранено да мислят, за да не обидят идиотите."

Може и така да стане, само че Достоевски никога не е писал подобно изречение.

Както не е писал и че „непиещият е пластмасов като вегетарианец". Това би било наистина велико прозрение, защото пластмасата е изобретена шейсет години след смъртта на Достоевски.

Освен това тая басничка за мишката, овцата и кравата, дето все викали "абе тва не е мой проблем" няма нищо общо с Джон Стайнбек и неговата велика повест "За мишките и хората". Вземете да я прочетете, вместо да пробутвате несъществуващ цитат от нея.

Ако тия книги са ви трудни за четене, поне прочетете "Мечо Пух" и "Алиса в страната на чудесата". За да не се излагате с някакви псевдопозитивни лиготии за домакини (в стил Мадлен Алгафари), които уж били казани от Прасчо или Лудия шапкар.

Невежеството трудно се скрива.

Много ви личи, че не сте чели авторите, които цитирате.

*От фейсбук