В САЩ гледат платното като попарт, а то наистина е вдъхновено от серията на Анди Уорхол "Смърт и бедствие"

В българската ситуация смъртта на известните футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков си остава чисто локална трагедия, но все пак е силен източник на митология.

С тези думи художникът Хубен Черкелов обяснява картината си Alfa Romeo Giulia GT vs ZIL, с която припомня за катастрофата, случила се преди 54 години. Платното е базирано на фотография на сблъсъка, в който загиват Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Alfa Romeo Giulia GT е италианският спортен автомобил, който Гунди управлява, докато ЗИЛ-ът е популярната марка камиони, произведени в СССР, в който колата се блъска.

Художникът, който в края на 90-те години емигрира в Щатите, рисува картината през 1996 г. Повлиян е от произведението “Автомобилна катастрофа” (Car Crash), част от серията на Анди Уорхол - Death and Disaster (“Смърт и бедствие” - от англ. ез.), където той рисува много катастрофи, които вижда по разни списания и вестници. Черкелов сравнява картината си с тази на френския автор Теодор Жерико, който рисува “Салът на Медуза”, когато през 1816 г. фрегатата потъва, както и с “Герника” (от 1937 г.) на Пикасо, който, научавайки за унищожителните бомбардировки над баския град Герника, посвещава творбата си на тази трагедия.

“Това са трагедии, които обединяват хората. И аз си помислих - кое ни обединява. Трудно е да се каже, защото българският народ е общо взето малко разединен, обаче има неща като смъртта на Гунди и Котков, около които много хора се обединяват и казват, че това е национална трагедия”, разказва Черкелов пред “24 часа”.

Картината му е с маслени бои върху канава в размер 100 на 80 см, в духа на попарта. Художникът я показва в Двореца в края на 2017 г. като част от изложбата “Минало и настояще на един контракултурен разказ” на група XXL, на която съосновател е самият той. “Казах на кураторката, че имам една стара картина, никой не си я спомня, но е хубаво да се види отново, и я включихме в изложбата”, обяснява Хубен Черкелов. Добавя, че вече не е негова собственост, тъй като колекционери са я харесали и са я откупили.

Миналата година художникът гледал филма “Гунди - Легенда за любовта” и си казал:

“Въпреки че тази трагедия се е случила преди 54 г., има хора, които се вълнуват и мислят, че това наистина е национална трагедия”. Затова и скоро я показа във фейсбук.

Харесва попарта, защото при него няма втори план и задна мисъл. “В българското изкуство, което е от 1944 година насам, винаги се използва езоповски език, както и в литературата. Нарисувани са примерно Белчо и Сивушка, но всъщност авторът иска да каже еди-какво си, понеже има цензура. В попарта няма. Бутилките кока-кола или кутиите супа “Кембъл” на Анди Уорхол отразяват действителността и няма нищо зад тях. Ето с този език - директния, аз боравя, без да използвам метафори”, казва Черкелов.

Той е роден през 1970 г. в Кърджали. Завършва Националната художествена академия със специалност “Живопис”, след това и майсторски клас също по живопис при Йорг Имендорф в Амстердам. Председател е на Клуба на (вечно) младия художник към Съюза на българските художници. Съосновател е на групата “Нови радикални практики в България” (1994-1995) и на нейната галерия XXL в София. Той е един от първите истински български концептуалисти. В момента живее и работи в Ню Йорк.

Художникът: Като пророк съм, казах ви, че мястото на България е в Европейския монетарен съюз

- Г-н Черкелов, върху какво работите сега?

- В момента работя върху проект, който се казва “Четиримата ездача на Апокалипсиса” и ще бъдат четири картини. Те са глад, смърт и т.н. Не съм ги завършил, но да кажем до края на годината.

- Къде ще ги покажете?

- В Щатите, но още нямам място. Предпочитам, когато съм готов, да потърся мястото. Една картина може да ми отнеме два месеца, но може и повече.

- Вашите колеги и приятели от чужбина виждали ли са картината за катастрофата на Гунди и Котков и изобщо знаят ли кои са тези хора, каква е историята им?

- В Щатите те я гледат чисто естетически във връзка с попарта. Картината сама по себе си трябва да бъде достатъчно разбираема и добре изпълнена и въздействаща, за да може да работи и без самата предистория.

- Преди няколко месеца бяхте в България и направихте изложбата “Колелото на живота”, вдъхновена от въвеждането на еврото в България, а сега получихме заветното “да”. Доволен ли сте?

- Доволен съм, защото виждам себе си малко като пророк: казах ви, че мястото на България е в Европейския съюз и в Европейския монетарен съюз по-скоро. Даже получих съобщение от България - айде, честито ни евро, приети сме. Така че чувствам един вид задоволство от това, че съм бил от вярната страна на дебата.

- Каква беше реакцията на българската публика от това, което видяха в изложбата ви?

- Много позитивни мнения имаше. Аз не излагам в България толкова често и целта ми е, както на всеки художник, да събера хората да видят картините на живо. Друго е, когато са в интернет или на снимка. Когато публиката види как светлината играе върху повърхността, разбира колко по-сложни и интересни са картините. Доста от нещата се продадоха. Има интерес и имаше смисъл.

- Скоро ще показвате ли пак нещо у нас?

- Единственият вариант, който е по-реалистичен и близък, е Sofia Art Fair в началото на октомври. Галеристката Деница Гергова ми предложи да изложим нещо и това е най-непосредствено.

Иначе ще имам изложба в Триест в Италия също през октомври.

- Приемането ни в еврозоната ще ви вдъхнови ли да рисувате?

- Имам идеи, разбира се. С удоволствие ще го направя, когато минем финала и е реалистично, а не просто проект.