Мисля, че е време азбуката ни да получи полагаемото си име - българица, а не кирилица. Това каза д-р Соломон Паси, президент – основател на Атлантически клуб в България, който се включи онлайн от Националния пресклуб на БТА в Троян в 20-ата Световна среща на българските медии.

Тук е мястото за още една реформа – мисля, че е крайно време тази азбука да престане да се нарича славянска, защото в нея няма почти нищо славянско. Нито поляци, нито чехи, нито словаци, нито словенци се занимават с нашата азбука, те си имат тяхната латинска азбука. Тази азбука е наречена кирилска, за да не бъде наречена българска, заяви Соломон Паси. Мисля, че е време тази азбука да получи полагаемото си име, което е по-точно българица, а не кирилица, подчерта той.

Основателят на Атлантическия клуб посочи, че всъщност българската азбука започва своята най-нова история през пролетта на 2002 г., когато е договорено  с Европейския съюз, че тя ще грейне върху евро банкнотите. 

Върху евробанкнотата от общо 51 букви, 11 са български, т. е. ние имаме около 22% от надписите на еврото, което го прави много повече българско, отколкото на която и да е било друга държава. И като имате предвид, че като население сме около 1,5% от това на ЕС, а  държим 22%, това значи, че сме свръхпредставени в огромна степен, каза д-р Паси.

Той подчерта, че сме в епохата на изкуствения интелект, и той ще отмени, промени или създаде много нови професии. Това важи и за медицината, и за правото, и за журналистиката, която е повод за форума. Такива срутващи сътресения по света са се случили и когато е започнало използването на електричеството, на автомобилите, парния двигател и на какво ли не друго. На прага сме на огромни трансформации и затова бих препоръчал на тази наша среща на българските медии в чужбина също да се ъпдейтне, да се реформира, каза още Соломон Паси.

Едно от първите неща, за които съм си мислил, че е редно да се направят, е да се направят дигитални двойници, аватари или ИИ агенти на ключови фигури и лидери от световната и националната култура. Тъй като сме на терена на БТА, бих предложил този експеримент да започне със създаване на аватари на Йосиф Хербст и Максим Минчев, добави той. Срещите на българските медии по света започват точно преди 20 години като продължение на отношенията, които имат в Атлантическия клуб с тогавашния директор на БТА Максим Минчев и със силната подкрепа на правителството на Симеон Сакскобурготски, припомни Паси. 

По повод включването си от Троян Соломон Паси спомена, че е научил в разговор с кмета на общината Донка Михайлова, че пред ЮНЕСКО ще бъде внесена кандидатурата на характерната „троянската шарка“ за нематериално културно наследство.

Стъпка в тази посока е приемане на внесеното от Музея на занаятите и община Троян в Министерство на културата предложение за вписване в регистъра на нематериалното културно наследство на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск”, припомня БТА.

БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май.