• Като трудност режисирането на такава продукция от 1 до 10 е 11, но целият екип беше в най-добрата си форма, казва Рафи Бохосян
• Телефоните на публиката блокират интерком системата за комуникация, но 5 минути преди старта проблемът е решен
• В рекламните паузи Веселин Маринов и Любо Киров вдигат целия стадион на крака
• Само трима души знаят за изненадващите предложения за брак на сцената

Всеки със своята задача и отговорност е толкова важен, че дори една малка грешка при някого от отбора може да провали историческия финал на "Като две капки вода". Но всеки дава най-доброто от себе си и нищо не може да спре голямото шоу. Дори когато 40 хил. души влизат на Националния стадион "Васил Левски" и цялата интерком система на екипа блокира.

"Нито един критичен момент не изниква в съзнанието ми освен този, в който системата ни за комуникация с операторите отказа заради наплива на хора с толкова много мобилни устройства - разказва пред "24 часа" режисьорът на хитовото предаване Рафи Бохосян. - Проблемът се реши с молба към публиката всички да си включат телефоните на самолетен режим. Така буквално пет минути преди да започнем, интерком системата се оправи.

Като трудност режисирането на такава продукция по скалата от 1 до 10 е 11, но целият екип беше в най-добрата си форма. С продуцента ни Кирил Киров-Кико, с когото всъщност заедно режисирахме финала, тъй като сложността беше много висока. Добре си разпределихме работата и бяхме като един човек. Сега хем съм изморен физически, хем съм зареден психически и емоционално.

Този край на сезона е постижение от много гледни точки. Чисто технически и логистично беше огромно изпитание. Такова лайв предаване е прецедент в историята на телевизията в България, а и в Европа, доколкото разбирам."

Емоциите от стадиона достигат и до над 2,5 млн. зрители пред малкия екран в неделя вечер според официалните пийпълметрични данни. Последният епизод на 13-и сезон по NOVA има аудиторен дял от 55%, което е рекорд не само за "Като две капки вода", но и спрямо всички развлекателни предавания, излъчени в най-гледаното ефирно време през последните 10 години.

Големият победител стана Вениамин, който между другото прави едно от най-сложните изпълнения по време на спектакъла в образа на Майкъл Джексън.

"Вениамин трябваше да тича през целия стадион. По време на подготовката в дните преди това ние тичахме вместо него, за да засечем колко време ще му трябва да стигне до сцената, за да може да му направим музиката достатъчно дълга - обяснява Бохосян. - Аз съм във възторг от всички участници. Те дадоха много повече от това, което видях на репетициите. Бил съм на тяхно място и знам колко е донякъде и тъжно, когато дойде финалът. За последно минаваш през магията на предаването - невероятно преживяване."

Подготовката за зрелищния спектакъл е много стриктна, а специалисти, които са работили по организирането на олимпиадата в Париж, също помагат с изграждането на цялата честотна мрежа. Голяма част от техниката обаче може да се тества единствено на момента, докато в уравнението не се включи многобройната публика.

"В събота се наложи участниците да репетират от 20,30 до 3,30 ч през нощта, защото едно от най-важните неща в случая беше осветлението. Можехме да разберем как зрителите ще видят всичко само по тъмно - разяснява режисьорът. - След 22 часа по време на репетицията също трябваше да минем изцяло на тих режим. Освен това не беше никак топло, даже преваляваше. Но всички бяха мобилизирани и съсредоточени в задачите си. Нито за миг не чух някой да се оплаква.

Истината е, че ние все едно правихме абсолютно ново предаване. На открито нямаш сигурност за нищо. Не можем да контролираме времето. Слава Богу, предния ден валя, в понеделник също, но в неделя времето беше с нас.

Щеше да бъде много трудно, ако се беше извила буря, но щяхме да се справим. Нямахме план Б. Такъв не съществува, когато си лайв и предаването е програмирано. Бяхме готови за всякакви премеждия. И всичко се получи. Дори да сме имали гафове, радвам се, че зрителите не са ги видели. Самият аз лесно забравям трудните моменти. Свикнал съм да решавам такива ситуации бързо и да се фокусирам върху това какво трябва да се случи. А и "Капките" е формат, в който никога не знаеш какво ще се случи. Винаги сме готови да реагираме."

Вечерта не минава и без изненади, които обаче са в плана на "диригентите" на шоуто. Димитър от Дуета предложи брак на приятелката си Ани, а веднага след изпълнението на Александра Лашкова на сцената на едно коляно падна нейната половинка - актьорът Даниел Върбанов, за да я попита дали ще стане негова съпруга.

"Трима човека знаехме за предложенията за брак и успяхме да ги запазим в тайна - признава Рафи. - Дори екипите на терен не знаеха, но ние все пак трябваше да ги осъществим и да ги видим по най-добрия начин. Буквално в последния момент, точно преди да се случат, аз и Кико от апаратната съобщихме: "Колеги, ще има предложение за брак"."

Това, което зрителите пред малкия екран не успяват да видят, е как в рекламните паузи Веселин Маринов и Любо Киров, вдигат целия стадион на крака.

"Публиката, която беше на живо, беше във възторг от тях. И четиримата членове на нашето жури са прекрасни хора - гръбнакът на шоуто. Комуникацията между тях и водещите е едно от най-обичаните от зрителите неща - сигурен е режисьорът.- "Капките" нямаше да са това, което са, без Фънки и Хилда - лошото и доброто ченге, които са неизменна част от самото начало на предаването."

Любимите звезди на шоуто за имитации обаче безспорно са неговите водещи Димитър Рачков, Герасим Георгиев-Геро и завърналият се от Испания специално за финала Васил Василев-Зуека.

"Геро и Рачков са изключителни хора, които винаги дават най-доброто от себе си, въпреки че на тази голяма сцена в началото не знаеха къде и как да застанат - обяснява Бохосян. - Трябваше двама от тях да ходят на всяко едно изпълнение до другата сцена, която е на другия край на стадиона. Те почти нямаха време да си почиват. А самият преход отнемаше между 45 секунди и минута с една голф количка, с която влезе всъщност и Зуека.

Тук е моментът да му благодаря, защото той е човекът, който последните години се отдаде на съвсем различни занимания, но се завърна все едно никога не е слизал от сцената. Перфектна кондиция.

Толкова бързо се напаснаха тримата с Рачков и Геро, защото двама по двама са водили, но за първи път се събраха така и се справиха блестящо."

Идеята екипът да призове Зуека за спектакъла на стадиона идва от творческото ядро, което изгражда креативната част на предаването - продуцента Кирил Киров-Кико, режисьора Бохосян и главния сценарист Иван Ангелов.

"Ако не се лъжа, на Иван Ангелов май му хрумна да включим Зуека - връща се назад Рафи - Пак той беше човекът, който преди няколко години ни каза: "Момчета, време е за стадион". В началото всички бяхме: "Да, да, някой друг път". Уви, Кико беше запомнил това изказване и направи всичко по силите си да го осъществи. Никой от нас нямаше да изпита тази емоция, ако не беше неговата вяра в идеята."

Бохосян признава, че с Кико и участниците са имали традиция да се събират преди всеки лайв - да си говорят, да си споделят, да се прегърнат и да се надъхат. В неделя изпълняват своя ритуал, но по-различно, наслаждавайки се на момента. А какво си казват в този момент, ще остане в тайна само за тях.

"Участниците от този сезон бяха група от хора, които събрани на едно място, бяха най-добрия каст за всички тези години", категоричен е режисьорът.

Според Рафи успехът на "Като две капки вода" се дължи на позитивизма, който блика от него: "Липсва тази борба за надмощие и победа, няма го елемента с интригите и прочее.

Правим всичко със сърце, защото го обичаме. Това е причината от деца до възрастни да гледат и да се забавляват. Предаване, което те зарежда с хубави емоции и те кара да забравиш за битовизмите, които ни заобикалят."

За Бохосян сега е моментът всички отговорни за това историческо шоу да се насладят на постигнатото, което още не могат да осъзнаят покрай екшъна около него. А когато стане време за планове как екипът да надскочи себе си, със сигурност ще измислят как да направят хората щастливи за пореден път.

"Радвам се, че мечтите, когато са подплатени с изключително много работа и постоянство, без значение колко са големи, могат да бъдат постигнати", казва в заключение Рафи Бохосян.