Колеги на Виктория Рошчина са молили папа Франциск за съдействие

Тяло без очи, мозък, ларинкс, обръсната глава, множество следи от зверски изтезания - в това състояние трупът на украинската журналистка Виктория Рошчина е върнато на родна земя.

Останките на 27-годишната жена са предадени от Русия обратно на Украйна заедно със 754 тела на военни през февруари т.г., пише “Гардиън”. Размяната става на самотен горски път, а със задачата да подготвят телата за пътя им към Киев се нагърбили екипи на Червения кръст. На всеки един от труповете, обвити в бели чували, руснаците написали номер, име, местоположение, на някои имало дори причина за смъртта. В последната страница от списъка на Червения кръст обаче се появил загадъчен номер - NM SPAS 757. От съкращението се разбира, че става дума за

“неидентифициран мъж” със “значително увреждане

на коронарните артерии”. Минават седмици, преди да бъде потвърдено, че трупът не е на украински военен, а на журналистката.

Рошчина беше заловена през август 2023 г. в град Енерходар близо до Запорожката АЕЦ. Това беше едно от поредните ѝ пътувания в окупираните територии, за да разследва руските военни престъпления. Тогава тя е репортер на свободна практика към “Украинска правда”. По това време Рошчина освен това е единствената украинска журналистка, готова да поеме риска да пресече фронтовата линия, за да изкопчи нещо на фона на информационното затъмнение от Кремъл.

Информацията за обстоятелствата около смъртта на украинката е ограничена. Рошчина е била задържана без обвинение, не е имала достъп до адвокат. Докато е в един от най-ужасяващите центрове за задържане - този в руския град Таганрог, единственият ѝ известен контакт с външния свят е бил 4-минутен телефонен разговор с нейните родители. Това сe случва цяла година след отвличането ѝ.

Предварителната съдебномедицинска експертиза сочи, че по тялото на Рошчина има “множество признаци от изтезания”. Сред тях са следи от изгаряния по краката ѝ от електрошок, порезни рани по бедрата и главата, както и счупено ребро.

Източници, близки до официалното разследване, разкриват също, че хиоидната кост на врата ѝ е била счупена. Това е изключително рядка фрактура, която представлява едва 0,002% от всички счупвания при хората, но

се среща при 50% от удушаванията

Точната причина за смъртта на журналистката обаче може би никога няма да бъде установена именно поради липсващите органи. Тялото ѝ освен това вече е било мумифицирано, тъй като тя умира на 19 септември 2024 г. Украинската прокуратура разследва смъртта ѝ като убийство и потенциално военно престъпление.

В последната си мисия Виктория е решена да даде глас и лице на жертвите на руската окупация. Тя иска да документира жестокостите, но най-вече да разследва съдбата на хилядите цивилни, станали заложници на Кремъл. Тези “затворници призраци” са държани в тайна, без контакт с външния свят, без адвокати и често без повдигнати официални обвинения срещу тях. Самата Рошчина след ареста си също става “затворник призрак” и се превръща в жертва на престъпленията, които е искала да разкрие.

Пленените цивилни са най-често хуманитарни работници, журналисти, собственици на предприятия, местни политици. Но дори на фона на шума около мирните преговори съдбата им рядко се споменава. Да променят това, се борят десетки журналисти от 13 медии, обединени под шапката на проекта “Виктория” на платформата “Забранени истории”. С него те хвърлят светлина върху последните моменти от живота на Рошчина.

За Вика, както я нарича семейството ѝ, темата за войната никога не е била чужда. Баща ѝ е ветеран от съветската война в Афганистан, а тя е на 17 г., когато Русия анексира Крим. Със сестра ѝ израстват в същия град, от който е и украинският лидер Володимир Зеленски - Кривой рог.

Колегите на Рошчина разказват, че

винаги е била обсебена от работата си

“Тя нямаше живот извън работата си, нямаше приятели, нямаше партньор. Но вършеше нещата изключително. За нея това беше мисия - посочва главната редакторка на “Украинска правда” Севгил Мусаева и допълва: Тя беше един от най-смелите журналисти, които съм срещала в кариерата си.”

Мусаева обясни, че при последното си пътуване в окупирана Украйна Рошчина е търсила локациите на места, където руски агенти системно са изтезавали и разпитвали цивилни, като ги принуждавали да правят фалшиви признания. Смята се, че тя е съставила списък на отговорните агенти на ФСБ.

Рошчина напуска Украйна за последен път на 25 юли 2023 г., като навлиза в окупираните територии по заобиколен маршрут, тъй като през фронтовата линия няма безопасни пътища. Същия ден телефонът ѝ се свързва с полска мобилна мрежа. От Полша тя пътува през Литва към Латвия. Оттам влиза в Русия през граничния пункт Лудонка, а след това поема към Мелитопол. На 3 август баща ѝ Владимир обявява, че тя не е влизала в акаунтите си за съобщения.

Според съкилийница на Рошчина, запазила анонимност, тя ѝ разказала, че наела апартамент в градчето до АЕЦ “Запорожие” - Енерходар. Мислила, че е била забелязана от дрон. След като я арестували, я държали няколко дни в полицейското управление, преди да я преместят на юг в Мелитопол. “Градът на меда” от началото на войната е свърталище на агенти на ФСБ, като има много центрове за задържане там.

В Мелитопол Рошчина била откарана в “черна зона”, известна като “гаражите”. Там е била измъчвана. Според съкилийницата ѝ украинката била покрита със синини, а освен това “по време на разпитите използваха електрошокове. Имаше и прободни рани от нож - по ръцете, краката, на предмишницата, над петите”.

В края на 2023 г. агент на ФСБ, когото Рошчина назовава като Максим Мороз, ѝ казва, че ще бъде преместена в друг затвор, където отношението било по-добро. Тя била транспортирана с джип до Таганрог, където попада в един от най-ужасяващите центрове - “Сизо-2”. “Когато пристигна, вече беше натъпкана с куп наркотици”, разказва арестант от същия център, успял да дочака свободата.

“Сизо-2” е известен с жестокостите, които се случват зад стените му

- изтезания чрез вода и ток, строго ограничена храна - по 4 лъжици и половина на човек. Когато са навън, освен това задържаните трябвало да застават в “стресова поза лебед” - наведени напред с ръце, сключени зад гърба на нивото на гърдите.

Цялостното състояние на Рошчина се влошило изключително много още в началото на престоя ѝ там. В един момент тя спряла да се храни изцяло. “Разговаряхме с нея, но тя беше изгубила ума си, в очите ѝ беше изписан ужас”, спомня си съкилийник. Журналистката лежала “свита в ембрионална поза на пода” зад завесата, която закривала тоалетната, за да бъде извън полезрението на охранителите. Тя отслабнала до плашещите 30 кг и не можела да се изправя сама.

Рошчина развила сърдечни проблеми, крайниците ѝ били подути, което е признак за недохранване. От затвора я пратили за няколко седмици в болница, където я охранявали шестима тежковъоръжени мъже. След като се върнала, началникът на затвора попитал съкилийниците ѝ какво обича да яде и за нея били приготвени отделни ястия. Свидетели твърдят, че са ѝ предлагали банани и сладкиши - тя обаче отказвала да се храни.

Чак през април 2024 г. семейството ѝ получава потвърждение, че Рошчина е жива. От руското министерство на отбраната посочили, че тя “е била задържана и в момента се намира на територията на Руската федерация”. Тогава колегите ѝ започнали да правят всичко възможно, за да я измъкнат. Изпратено било съобщение до Ватикана, където папа Франциск, който е успял да общува с Русия чрез задни канали, се съгласил да поиска името ѝ да бъде добавено към списъка за размяна на затворници.

Така на 13 септември 49 военнопленници стъпиха на украинска земя, но Рошчина не беше сред тях. На 8 септември тя била изведена от килията си, готова за дългото пътуване обратно към Украйна. Дни по-късно Русия съобщава, че тя е починала на 19 септември, а обстоятелствата около смъртта ѝ будят повече въпроси, отколкото отговори.