Въздействието им ще бъде компенсирано от инвестиции според икономистите на Уникредит Булбанк

Планът на американския президент Доналд Тръмп за “реципрочни” мита ще окаже известно въздействие върху икономическия растеж в Европа, а оттам и на този в България. Въпреки това положителният импулс заради фискалната експанзия в германската икономика и плана за увеличаване на инвестициите в отбранителните способности на ЕС ще компенсира изцяло негативното въздействие от по-високите американски мита. Очакваме

реалният ръст на българския БВП да

се ускори до 3,1%

на годишна база през 2025 г. в сравнение с 2,8% през 2024 г. Това пишат икономистите на Уникредит Булбанк в най-новия преглед на българската икономика за първото тримесечие на 2025 г. 

Според техния сценарий двата най-важни фактора, които ще допринесат за ускоряването на икономическия растеж у нас през тази година, са по-силните инвестиции и по-силното публично потребление. 

Намаляването на политическата нестабилност след сформирането на редовно правителство през януари ще помогне на страната да продължи напред с реформите за стимулиране на растежа, предвидени в плана за възстановяване и устойчивост. Икономистите очакват България да усвои два транша от НПВУ през 2025 г. и още два през 2026 г. Общото усвояване на фондовете за целия пакет от средства, предвидени за страната, според тях вероятно няма да надвиши 55%, тъй като някои от изискванията на НПВУ ще останат неизпълнени.

Пълноправното членство на страната в Шенгенското пространство обаче ще помогне за увеличаването на пътуванията, търговията и туризма.  

Ръстът на заплатите в България ще загуби скорост. Това ще се дължи и на усилията за консолидиране на фискалната позиция, тъй като се предвиждат само 5% увеличение на заплатите в повечето институции от публичния сектор, а това ще осигури по-скромен тласък за увеличаване на доходите в частния сектор. Освен това

растежът на кредитите за домакинствата се

очаква да се забави

поради въведените от БНБ допълнителни мерки. Инфлацията и нейното прогнозиране заемат съществен дял от доклада. Според авторите административно регулираните цени вероятно ще имат най-голям принос за ускоряването на инфлацията през 2025 г., само че значителна част от прогнозираното увеличение вече се е материализирала през януари. Освен това те смятат, че повишената политическа нестабилност през последните 4 години е карала регулаторите да се въздържат от пълно пренасяне на по-високите разходи за суровини, материали и заплати в по-високи цени на електричеството, водата и другите  комунални услуги. През януари обаче значителна част от тези поскъпвания са започнали да наваксват. 

На второ място с най-голям принос за увеличаване на инфлацията през тази година според авторите ще са цените на храните. Само че при тях също имаше повишение още в началото на годината, а освен това при прогнозите досега са използвани технически допускания за по-високи международни цени на някои основни селскостопански продукти като захар, пилешко месо, яйца, говеждо месо и някои морски продукти, които може и да не се реализират напълно.  

Едва на трето място увеличаването на инфлацията през тази година ще се дължи на по-високите цени на услугите. След достигане на сравнително високи нива м.г. авторите очакват

забавяне в ръста на разходите

за труд,

което би трябвало да доведе и до известно забавяне в ръста на цените на услугите през втората половина на 2025 г. 

В крайна сметка тяхната прогноза за повишението на цените е 3,5% на годишна база за 2025 г. и 3 процента за 2026-а.

Това не би следвало да е риск за изпълнението на критерия за ценова стабилност за приемането ни в еврозоната от началото на 2026 г., защото голяма част от сегашната инфлация се дължи на еднократни фактори.