Сега ще ви разкажа моята история с мъртвите. Те са най-големият катарзис в живота ми. Творчеството ми нямаше да го има, ако те не си бяха отишли. Всъщност - то прави неуспешни опити да запълни празнината след тях. Слава Богу, че са неуспешни, иначе досега щях да съм спрял да се занимавам с изкуство.

Баща ми, художникът Кольо Карамфилов, почина внезапно, два месеца след моя двадесет и първи рожден ден. И аз трябваше да се събера. Да оживея. Без него. Плувах и предимно се давех в реки от алкохол, но това не ми помогна. Помогна ми написването на романа "Колене". Книгата, която ме направи писател. Енергията на татко, вклинена в мене, е и причината да хвана четката. Ако не бе толкова силна и категорична тая енергия, тая извънтелесна негова жажда да рисува, аз нямаше да нарисувам нито една картина.

Най-добрият ми прител, също художник - Борис Валентинов, почина внезапно, след като сам отне живота си, победен от унищожителна депресия. Тогава бях на 26 години. Едва зашит отвътре, отново се пръснах. Никой не ме е питал как се събрах. Нито как оцелях. Плуването и давенето в реки от алкохол се утрои, но това не ми помогна. Помогна ми написването на романа "Зов". Първият български роман, написан изцяло на музика. Саундтракът бяха шедьоврите на величествената група The Cure.

Помежду създаването на тези два романа, има една дупка от пет години, в която взех решение да спра с плуването в реки от алкохол, за да не се удавя веднъж завинаги. В това време пишех книгата с разкази "Входове и изходи", която излезе едва преди месец и половина. В основната си част тя е писана тогава, докато бях в ада и търсех аварийният изход. В крайна сметка - избрах Живота. Но ако не бе Смъртта, никога нямаше да прозра същността му. Той е една безконечна подготовка за Нея. Той и Тя. Животът и Смъртта.

След това подробно обяснение от моя страна, вие вече ще знаете истинската причина да го има моето изкуство. И аз да съм артист изобщо. Дори пеенето ми е свързано с това. Пея, за да страдам стотина милиграма по-малко. Засега се получава. Засега съществувам. И продължавам да се любувам на всичко онова, което ме крепи и ме убива.

*От фейсбук