• Принцът на интуицията е самоук, едва оцелява в години на болести и глад, но прави фундаментални открития и има принос в математическия анализ, теорията на числата, безкрайните редове и верижните дроби

8304 километра пропътува писмо от 16 януари 1913 г., което променя пейзажа на математиката до края на XX век. От град Мадрас (днешен Ченай) в Британска Индия до Кеймбриджкия университет в Англия. Негов получател е Годфри Харолд Харди, един от най-изтъкнатите математици в света. Като повечето хора на науката в академичните среди и той е свикнал да получава множество ентусиазирани съобщения от маниаци с откачени идеи. Затова отначало не се впечатлява особено от деветте страници с математически изчисления и това, което иска да му каже някакъв неизвестен младеж. Но съдбата си знае работата и го кара да чете внимателно редовете, написани от човека, който по-късно Харди ще нарече най-голямото откритие в кариерата си.

"Уважаеми господине,

Моля да Ви се представя като чиновник в счетоводния отдел на пристанищния тръстов офис в Мадрас със заплата от само 20 паунда годишно. Сега съм на около 23 години. Нямам университетско образование, но съм преминал през обикновен училищен курс. След като напуснах училище, използвах свободното време, с което разполагах, за да работя по математика. Не съм преминал през конвенционалния редовен курс, който се следва в университета, но прокарвам нов път за себе си. Направих специално изследване на дивергентни серии като цяло и резултатите, които получавам, са наречени от местните математици "поразителни"."

Следват теореми и разсъждения в общо 9 страници.

Шриниваса Рамануджан е писал преди това и на други английски математици с надеждата, че те могат да публикуват някои от неговите статии и по този начин да му помогнат да получи учителска служба в Индия. Но те са се оказали слепи за неговия гений. Да, някои от идеите не са оригинални и са открити вече, но повечето са нови и това поразява Г. Х. Харди. В странния избор на теми и сложни формули в писмото на индиеца кеймбриджкият академик намира свидетелство за математическо прозрение от висше измерение. Той си казва, че сметките са толкова невероятни, че трябва да са верни, тъй като никой няма въображението да ги измисли. И се оказва прав.

Скромният Шриниваса Рамануджан днес е всепризнат гений - човекът, който ни показа безкрайността, като години след него математиците от цял свят само ще потвърждават, че постулатите му са верни.

Принцът на интуицията се ражда в браминско семейство в днешния южен индийски щат Тамил Наду на 22 декември 1887 г. Името Рамануджан означава "по-малък брат на Рама", индуистко божество.

Цялата история четете в "Космос"