Един градинар от Мелбърн, Австралия, прочел книгата и ми праща своята пролетна градина, придружена от мило писмо. Самата вест, че през октомври някъде е пролет и градините цъфтят, дава спасение. Историята накъсо е такава. Paul Fox събира 50 години цветя и храсти от различни части на света. Направил е огромна градина, но по някаква причина трябва да се раздели с част от земята си, поради презастрояване и пр. И решава да спаси градината си, като я пренесе в гробището на Мелбърн. Гробището, пише, ще им даде нов живот, а и хората, като идват, ще се утешават с моите рози. Помислих си, пише още, че това ще ви хареса. Изкопал съм вече 150 дупки за моите рози. Пишем си с него оттогава, пращаме си снимки. Тези две са от последното му писмо. Първата роза е от Исфахан. (Има една много хубава кратка история за един градинар, който усетил, че смъртта се навърта в градината за него и с най-бързия кон на господаря си препуснал за Исфахан, да й избяга...)

А втората е така наречената Роза на Омар Хаям, която според легендата поникнала на гроба на персийския поет. Такива неща из градините на света.

*От фейсбук