Астрономи от цял свят искат преименуване на Магелановите облаци заради факти, които уличават мореплавателя като брутален робовладелец по време на околосветското му пътешествие

Най-големите спътници на нашата галактика отдавна привличат вниманието на астрономи от цял свят с неправилната си форма и с необичайния си начин на въртене около Млечния път, който е различен от останалите спътници. Магелановите облаци се изучават още от древни времена, когато са наблюдавани от народи в Южна Америка, Австралия и Африка.

От няколко седмици обаче група астрономи от цял свят искат преименуване на галактиките джуджета, защото Фернандо Магелан, на когото са кръстени, е „убиец и няма нищо общо с тяхното откриване".

Проучването им, ръководено от американката с филипински произход Миа де лос Рейес, учен в колежа „Амхърст" в Масачузетс, показва, че Големият и Малкият Магеланов облак са споменати за първи път в петроглифи и скални рисунки, намерени в Чили. След това през X век астрономът Ал Суфи ги описва в своята книга за неподвижните звезди. В Европа галактиките са докладвани за първи път през XVI век от италианските учени Пиетро Мартире д'Ангиера и Андреа Корсали, които направили анализите си въз основа на португалски пътувания. Впоследствие те са наблюдавани и от венецианеца Антонио Пигафета, който бил част от експедицията на Фернандо Магелан и неин хронист по време на неговото околосветско плаване през 1519 – 1522 г.

В книгата „Уранометрия" на Йохан Байер от 1603 г. те се споменават само като Голям облак и Малък облак. Едва по-късно, през 1800 г., благодарение на дневниците на споменатия Пигафета, който пише за звездите, наподобяващи облаци, те стават официално известни като Магелановите облаци.

Повече за тях и за тъмната страна на Магелан, четете в новия 11-ти брой на списание "Космос".