Решението ѝ е лично, а предаването ще продължи с нова водеща

Тази неделя - 26 ноември, със сълзи в очите Нана Гладуиш ще се раздели завинаги със зрителите на “Съдебен спор” - единственото съдебно шоу у нас, което се излъчва по Нова тв от 3 октомври 2010 г.

И през всичките тези 13 години Нана е негова водеща. Сега си тръгва по свое желание, защото тя и семейството ѝ са решили да променят живота си и най-вероятно ще заживеят в САЩ.

Новината за края на телевизионната ѝ кариера у нас се прокрадна наскоро в някои медии, но Нана изключи телефона си, за да не коментира предварително. Нещо нетипично за нея, защото, откакто е публично известна, винаги е била открита и откровена. Сега обаче всичко, което има да каже, ще го направи в последното си предаване утре.

“Съдебен спор” е забележително предаване. В него реални хора се изправят пред истински съд с адвокат и обвинител, само че не са в съдебна зала и решенията нямат никаква сила за страните в процеса. Само показват съображенията на телевизионния съдия, който се позовава на действащото българско законодателство.

Съдебното шоу не е прецедент за световния ефир. Има го на много места по света, но разликата в българския вариант е, че у нас

участниците са истински

и говорят откровено. “Затова и толкова се радвам”, казва Нана преди време пред “24 часа”, обяснявайки как в Италия и Америка например подобни предавания се правят с подставени, нагласени хора. Там симулират на базата на някакъв профил, който този човек би имал в дадена ситуация.

Докато у нас истинските истории са от самия старт на предаването, което първоначално се излъчва като част от магазинното шоу “Станция Нова”, но след свалянето му от ефир се отделя като самостоятелно предаване. Нова тв го показва всяка събота и неделя от 11 ч. То ще продължи след напускането на Нана, но с нова водеща и със същия главен редактор - Жоро Игнатов.

“Когато човек има проблем, даже опитва да привлече към себе си вниманието.” Това е обяснението на Нана как екипът успява да накара хората да разказват откровено историите си. “Дори се превръща в цел - да дойдат в предаването, за да излеят болката си. Например да се оплачат от баща си, по този начин търсят внимание от роднините, или да накарат институциите да се заинтересуват”, обяснява тя.

Всъщност известните хора са тези, които не искат да говорят. “Дори не знам как успяват да печелят вниманието, което получават”, казва тв водещата, за която най-тъпият и елементарен отговор е: “Аз не обичам да говоря за личния си живот”. Защото певеца ще го чуеш в залата, актьора ще го видиш по телевизията, но “душичката също е важна, а споделянето е в основата на много неща”. Тези няколко думи и убеждението ѝ, че публичният човек трябва да дава пример, обясняват защо Нана е толкова открита пред аудиторията си.

Сълзите ѝ утре изобщо не са единствените, които тя показва в студиото, впрочем неведнъж и заради историите, които хората разказват там. Два пъти обаче плаче и за себе си,

споделяйки със зрителите за рака

първо на едната гърда, а 5 години по-късно - и на другата. (Виж в карето долу.) Не се страхува от публичността. Напротив, иска да покаже, че и тя е като останалите хора, на които се случват същите неща.

Разликата по-скоро е в нейната позитивност и жизнерадост, разсмивала е дори лекарите по време на химиотерапиите си. Наследила е доброто си настроение от прабаба си по майчина линия, която имала къдрав смях, който бил много заразителен. Нана разказва за нея, че сънувала какво ще се случи, предчувствала е много. Това се предава на една от дъщерите, която е бабата на Нана, след това на майка ѝ. Тв водещата смята, че и тя притежава това шесто чувство.

Родена е на 6 април 1974 г. във Варна. Завършва музикалното училище там със специалност “Цигулка”, като свири и на пиано, което било задължително за всички инструменталисти. След това обаче отказва да продължи с образованието си. Имала конфликт с баща си, тъй като искала да учи в чужбина, но той ѝ заявил: “Ако ще миеш чинии в чужбина и ще учиш, няма да те пратя”. Тогава

напук тя решава, че няма да учи,

и започва да работи в радиа, телевизии, какво ли не. В по-късни години записва поведенчески и социални науки, политика и масова комуникация, но така и нищо не завършва.

Тя е Гладуиш по мъж. Иначе е Стефанова. Среща съпруга си Джонатан, който е англичанин, в България.

По онова време той работи в БТК, а впоследствие създава собствена компания. Остават тук, защото още докато са гаджета, тя му казва: “Никаква Англия”. “Може да е много подредено, със сигурност и стандартът е по-висок, но е студено, не харесвам такъв климат”, обяснява тя.

Двамата имат син - Джейсън, който е едва 3-годишен, когато майка му се разболява. Тогава развълнувана тя си беше пожелала да го види пораснал.

Днес Нана го гледа с гордост на тенис турнирите, в които участва. И всъщност заминава в САЩ при мъжа си, който вече е преместил бизнеса си там.

Два пъти преборва коварната болест

“Отново ще се боря с коварна болест, веднъж успях - надявам се да успея и втори път”, казва Нана през сълзи в предаването през 2017 г. и разплаква повечето от присъстващите в студиото. Прави го, за да даде пример на всички раково болни в България.

Пет години преди това също съобщава в ефира, че се бори с рака. Лекува се в Израел, а връщайки се, вече е решила за себе си, че ще направи сдружение или център, където жени с рак на гърдата да идват и да споделят, да има психоаналитик. Сама е осъзнала колко е важно в подобна ситуация да има на кого да разкажеш, с кого да споделиш и да има някой, който да те разбере.

Не се бави много. Създава фондация “Една от 8” за борба с рака на гърдата и води стриктна отчетност и статистика. Всичко, което предлага фондацията, е безплатно за нуждаещите се. Никой не дължи членски внос, не си плаща перука, сутиен за мастектомия, тюрбан или консултация. Финансират се чрез дарения, с които купуват и кемпер, който да достига до жени с рак в цялата страна. Заради фондацията си Нана получава и награда за медицина през 2014 г. Отличена е на първите годишни награди на фондация “Свети Иван Рилски” - Плевен”, които се дават за изключителен принос към медицината. Призът е в категорията за пациентска организация. Нана обаче не успява да вземе статуетката си, защото в същото време танцува в риалити предаването “Дансинг старс”.