• Най-ценният ни актив е нашето време. Богатството не се отразява положително върху усещането за щастие

Всеки наш разход, всяка наша покупка я плащаме не в пари, а в часове от нашето време, от нашия живот. Това е концепция, лансирана преди години от финансовия анализатор и писател Джо Домингес. Днес все повече психолози се осланят на неговите теории, търсейки отговор на въпроса защо въпреки все по-високия стандарт на живот все повече хора не са удовлетворени.

Известни са разсъжденията на американския архитект и изобретател Бъкминстър Фулър, който твърди: „Научих много рано и болезнено, че трябва да избереш дали искаш да правиш много пари, или да придадеш смисъл на живота си. Смятам, че двете са взаимноизключващи се."

За този феномен говори и Дейвид Майър в книгата си „Американският парадокс": „Подобряването на качеството на живот през последните четири десетилетия изобщо не се е отразило положително върху

субективното усещане за благосъстояние и щастие.

В сравнение с поколението на своите баби и дядовци съвременните младежи имат много повече възможности, но в същото време не са по-щастливи, а напротив – при тях рискът от депресии е много по-висок."

В книгата си „Парите или живота. Ново отношение към парите и постигане на финансова независимост" Джо Домингес, в съавторство с Вики Робин, пише: „През последния половин век сме започнали да губим връзка със семейството, с културата, с обществото – неща, които придават смисъл на живота извън работата. Простите удоволствие и социализирането – всичко това закърнява. Почивката често е отегчение и самота.

Животът извън работата почти е изчезнал, работата вече не е инструмент за постигане на цел, тя е самата цел."

В какво ни превръща изкарването на пари и защо "повече" е мираж, четете в брой 10/2023 на сп. "Космос".