Действа му като бариера, спасява себе си да погледне жертвата в очите и
тя да предизвиква у него съчувствие

Демонизира се, изглежда по-страшен, а жената се свива и го моли да спре.
По презумпция приема ролята на слаба 

Георги Георгиев влиза в дома на 18-годишната Дебора в Стара Загора с маска на лицето и ръкавици на ръцете. Нанася й побой, реже тялото й с макетен нож, oставя я в безсъзнание.

32-годишният Александър Пашов причаква жена си с маска с череп и в черни дрехи. Фанка Иванова, която е майка на децата му, получава

куршум в

главата,

след като иска да се разделят заради дългогодишно домашно насилие.

Калоян Каймакчийски атакува бившето си гадже с калцуни на обувките, сини медицински ръкавици на ръцете и качулка на главата, която прикрива очите му. “С какво да те убия?”, я пита той, надвесен над нея, докато държи нож и електрошок. Оставя я жива, за разлика от последната си приятелка - Кристина Благоева. На съдебното заседание Аксел Олеков крие лицето си със същата качулка, с която нахлува в дома на красивата Андреа от село Галиче. Нахвърля се върху момичето, изнасилва я, но виждайки, че вече е полумъртва, решава да я убие с ножа на масата.

Общото между всички тези случаи е мотивът на престъплението. Жените са

заплашвани,

ревнувани,

ограничавани от мъжете до себе си, чието его е изключително крехко и ранимо. Планът за ликвидирането или наказанието на дамите започва, след като те решават да сложат край на връзките си с тях.

Другото общо е, че в набелязания ден садистите отиват при тях с маски на лицето или големи качулки. Правят го не за да скрият самоличността си. Те дори им говорят, припомнят им стари събития,

казват им,

че именно те

са виновни

за нещата, които ще им се случат в следващите минути. Само по гласа бившите им половинки вече знаят кой стои срещу тях. Анонимността не е важна в този момент. Идеята на маската и качулката е друга - стената, която тя издига между тях и жертвата.

Основно чрез лицето се генерира разбиране и състрадание към този срещу нас, обяснява пред “24 часа-168 истории” психолог и допълва: “Ние

запомняме

лицата

на другите много по-силно, отколкото останалите части на тялото им - пръсти, рамене, ръце. Разпознаваме възрастта, пола, расата, здравословното, емоционалното и дори икономическото състояние чрез лицето, защото общуваме чрез него.”

Американско проучване отпреди месеци също установява, че най-бруталните изверги, които нападат, изтезават или убиват жертвата си, скриват лицето си с маска, за да избегнат връзката.

“Веднъж сложил маската, тя му дава анонимност, но не за да не бъде разпознат, а да спаси самия себе си от това да погледне в очите набелязаната жертва и тя да предизвиква у него съчувствие, да насърчи съпричастност, която може да го разубеди в това, което е решил да направи”, обяснява специалистът.

Изследването показва още, че маската действа и като бариера в разбирането за самия себе си. Новото лице е равно на нова роля за този човек. Той

играе с

идентичността си

и в утрешния ден може да успокои себе си, че не той е нападнал и пребил любимата си, а личност, от която се разграничава, без значение, че тя живее в него. Според психолози това индиректно говори за шизофренно раздвоение (две его състояния - бел. ред.). Поради тази патология се появява и усещането, че в него съжителстват две личности.

Демонизирането е другата причина извергът да се появява пред половинката си с маска, преди да извърши престъплението.

“Той изглежда още по-страшен, което мигновено ще я накара да се свие и да приеме ролята на жертва по презумпция - казва психологът. - Редица американски серийни убийци остават запомнени с това, че слагат

ужасяващо

грозни маски,

докато лицата им са привлекателни за женския пол. Тоест в момента на нападението мъжът не желае тя да гледа на него като на човек, с когото иска да имат интимност, докосване. Напротив - иска да вижда как тя се свива в ъгъла, как се дърпа от физическия контакт помежду им, как го моли: “Не го прави”. Иска да бъде страшен. Зад това винаги има сексуален подтекст, стари или пресни травми, които не са преодолени. В повечето случаи става въпрос и за егото на престъпника, което бива наранено, когато тя го отхвърли. Молбата да не я наранява го кара да се чувства значим, защото жертвата става зависима от него. Нещо, което тя не изпитва, когато му заявява, че иска да приключат отношенията си.

В този момент обаче

той държи

живота

в ръцете си. Това е сюблимен момент.”

Друго проучване хвърля още по-интересна светлина върху значението на маските и показва, че хората са склонни да споделят за срамен момент от своя живот единствено с прикритие на лицето. Екип от американски психолози провежда експеримент, който установява, че с маска на лицето хора признават в подробности за стари престъпления, които са извършени от тях, но са останали неразкрити. Така изследователите стигат до извода, че маските всъщност не прикриват, а разкриват истинската самоличност.