Защо негрите на олимпиадата тичат по-бързо от белите, американците мачкат в плуването, а китайците нямат конкуренция в спортната гимнастика.

Част от отговорите на тези въпроси се крият в традициите, скъпоструващите тренировъчни школи и още по-скъпи допинг програми, които осигуряват почти извънземна сила на героите в Лондон. И въпреки всички тези фактори, от основно значение си остава къде се е родил спортистът, какви качества е наследил от родителите си, какъв въздух е дишал и по каква земя е направил първите си стъпки. Специалистите антрополози са убедени, че всяка раса има специфични особености, които помагат на нейните представители да станат лидери в една или друга спортна дисциплина. Школите в цял свят търсят сред расите именно тези предимства, които са най-важни за даден спорт.

Така например един от царете на лондонската олимпиада Майкъл Фелпс има  уникално дълги ръце. Ако ги разпери, общата им дължина става рекордните 201 см. Което е малко повече от неговия ръст - 194 см. Несъразмерно дългите ръце на Фелпс му помагат да загребва много повече вода, отколкото конкурентите му.

Освен това той се отличава със сравнително голям торс и къси крака за ръста. Анализите на сърцето му показват, че то изпомпва близо 30 пъти повече кръв към мускулите. Според специалисти подобно телосложение и особености на тялото се срещат най-често  при европеидната раса.

 “По-дългите ръце на Фелпс безспорно му помагат, но и китайците правят пробиви в плуването. Там селектират децата с подобни диспропорции в тялото още на 5-6 годишна възраст. Тези диспропорции между дълги крайници и ръста, е една от предпоставките, да речем, за гимнастиката. Необходими са известни антропометрични показатели, не може тези деца да са с нисък ханш и трътлести”, каза пред “168 часа” проф. Йордан Йорданов, шеф на Института по антропология към БАН.

“Ако така ги разделим, европеидната раса печели в спортовете плуване, хвърляне на гюле, диск, копие, висок скок, докато африканци, американци и представителите на Ямайка печелят всички бягания - смята проф. Йорданов. - Обратното, в гимнастиката доминира монголоидната раса, пробив направиха Китай и Япония.

В този смисъл може  да се говори за относителна расова принадлежност. Защо например нямаме представители на монголоидната раса в щангите? Защото това е силов спорт, който има своя територия в Европа, основно в южния пояс. Независимо от това има изключения, зависи от подготовката, условията, храната.”

За разлика от Фелпс звездата от Ямайка Юсейн Болт се отличава  с дълги за ръста си крака. Ръцете му, когато ги разпери, са няколко сантиметра по-къси от тези на Фелпс. Болт беше господар на 100 и 200 метра, като след края на втората дисциплина на стълбичката за награждаване бяха трима лекоатлети с екипа на Ямайка.

Сънародничката им Вероника Кембъл-Браун също беше безапелационна на 100 метра.

Но защо представителите на карибската държава са толкова добри в най-престижните спринтьорски дисциплини. Според специалистите предимството им е в дългите и изключително мускулести крака, от една страна, и леките кухи кости, които позволяват на ямайците да тичат като вятър по пистата. Същите впечатляващо дълги крака позволяват на американците да вземат по някой и друг медал в спринтьорските дисциплини.

Съвсем друга е ситуацията в дългите дисциплини като бягането на 10 000 м. Там абсолютни хегемони са сомалийци, етиопци и кенийци. Една от версиите е, че по-високият хемоглобин в кръвта на някои африкански раси им дава неоценимо предимство в тези дисциплини. Хемоглобинът отнася кислорода от белия дроб към мускулите, което е предпоставка за по-добри спортни постижения. Ако хемоглобинът е по-нисък, по-малко кислород достига до мускулите и спортистът няма как да е в добра форма. Сомалийци и кенийци не случайно имат повече хемоглобин, тъй като се раждат и растат в изключително тежки условия, които карат организмът сам да търси начини да пригоди тялото към екстремната околна среда.

Африканските господари на дългите дисциплини също се отличават с много дълги долни крайници, но мускулите им не са като на Юсейн Болт. Те са изключително слаби, което им позволява да издържат по-дълго време на убийственото темпо в бягането на 10 000 м.

“Това за хемоглобина е възможно, не може да се изключи като причина за успеха на африканците. Колкото до Болт и останалите спортисти от Ямайка - те се отличават с къс торс и дълги долни крайници, което е огромно предимство за спринтьорското бягане или за бягане с препятствия. Един късокрак човек не може да направи подобни впечатляващи постижения и ако ги направи, ще е по-скоро някакво щастливо изключение”, казва проф. Йорданов.

По време на олимпиадата в Лондон учените за пореден път се опитват да открият защо цветнокожите са по-добри в бягането, а белите в плуването. Проучване на университета в Дюк установява, че една от основните причини е в човешкия пъп и неговото местоположение.

Според изследването това е много по-важно от височината и пропорциите в тялото, защото пъпът е центърът на гравитацията. Проучването показва, че спортистите със западноафрикански произход имат пъп, който е по-високо разположен от тези на европеидната раса. Африканците се отличават и с по-дълги крака. Това заедно с по-високо разположения пъп им осигурява много по-добра скорост, отколкото могат да развият представителите на европеидната раса.

Според същото проучване белите са по-добри в плуването, защото торсовете им като цяло са по-дълги, а пъповете им са по-ниско разположени. Именно затова вълните, които правят, са по-дълги и съответно те са по-бързи в тази дисциплина.

Научно установено е, че европейците имат с 3 на сто по-дълги торсове от африканците. Само това им осигурява по-бързо придвижване.

С подобни по-дълги торсове са и азиатците и именно затова те правят бум в плуването. Истинска сензация беше 16-годишната Шивен Йе. Китайката подобри с повече от секунда световния рекорд на Стефани Райс на 400 метра съчетано плуване вчера, а последната  обиколка бе по-бърза от тази на победителя при мъжете Райън Лохте. Вечно усмихнатото момиче категорично опроверга твърденията, че е била яко допингирана, за да постигне подобен резултат.

Според проф. Йорданов всяко отклонение от общоприетото хармонично тяло винаги е предпоставка за по-добри спортни постижения. Колкото повече подобни отклонения има в дадена раса, толкова по-лесно се намират добри спортисти в дадена дисциплина, казват специалистите.

Именно затова спортните школи умело се възползват от даденостите при определена раса. И много по-бързо откриват подходящия спортист.

В художествената гимнастика традиционно силни са отборите на Русия, България и Беларус. Общото между тях са невероятно дългите крака и лесноразпознаваемите физически предимства на европейките. Дори и да е шаблонно и много оспорвано твърдението, че българките са едни от най-красивите жени в света, художествената гимнастика до голяма степен го подкрепя. Много ясно си личи разликата между грациите ни от ансамбъла, които са дългокраки, слабички и изключително красиви в лицето, и представителките на други раси, които не притежават нито едно от гореспоменатите качества. “Това е така, много зависи от подбора на децата, за да има добро представяне”, коментира проф. Йорданов. Според него във всеки спорт се изискват различни качества и затова има толкова различни по цвят и физически дадености шампиони на олимпиадата. В тениса на маса например безспорни лидери са Китай и Япония и въобще Азия. В този спорт са необходими уникални рефлекси.

 “Причина за доброто им представяне е, че техният среден ръст е по-нисък и освен това те са с по-живи рефлекси от останалите раси. При един щангист това не е необходимо, за него е важна мускулната сила”, твърди професор Йорданов.

В щангите и борбата традиционно силни са азиатци, руснаци, казахстанци, иранци, узбеки, както и другите бивши съветски републики.

Едно от предположенията на специалистите е, че костната им система е по-релефна и това им дава възможност да устояват на натиска. “За тях е характерна силна костна система, това важи както за щангите, така и за борбата. Най-често представителите им са от така наречения южен пояс, който започва от Европа и продължава до Азия - коментира проф. Йорданов. - Защо например нямаме щангисти от Финландия? Защото имат друга конструкция, друго устройство. Докато представителите на южния пояс от Европа до Азия са по-ниски, по-набити и мускулната им маса може да се усъвършенства.”

Прави впечатление, че в тласкането на гюле при мъжете абсолютен лидер е Томаш Майевски - 30-годишен поляк, който спечели злато и в Пекин. След него са германец и американец.

При жените първа е Надежда Остапчук от Беларус, а след нея са Валери Адамс от Нова Зеландия и Евгения Колодко от Русия.

“В тези дисциплини традиционно силна е европеидната раса, както и при хвърлянето на копие и диск, там се иска телесна маса, сила и техника. Не мога да си представя африканец да се състезава с тях в тези дисциплини”, обясни професорът.

В баскетбола всичко е ясно - американците са абсолютни господари и при мъжете, и при жените - общото между тях е, че повечето са афроамериканци.

“Те са метиси и се отличават с по-голяма височина от останалите - обикновено са около и над 2 м, освен това имат сила, каквато не е характерна за европеидната раса”, смята професорът.

Допингът изравнява силите. Каквито и предимства да има една раса в определен спорт, нейното предимство лесно може да бъде заличено от нечестната игра. Става дума за употребата на допинг. Ако приемеш забранен стимулант, лесно можеш да бягаш по-бързо, да скачаш по-високо и да тласкаш по-надалеч. 

“Шестима от десет спортисти на олмпийските игри в Лондон употребяват забранени вещества”, категорично твърди Виктор Конте - бос на лабораторията BALCO, която нашумя покрай допинг афера с участието на водещи американски спортисти в началото на миналото десетилетие. Тогава Конте е обвинен, че е организирал схема за нелегално разпространение на стероиди и прекарва четири месеца в затвора. Сега царят на допинга твърди, че е нов човек, захванал се е с легален бизнес, но продължава да е много близо до световния спорт. “Тестовете са по-добри от едно време, но въпреки това повечето спортисти вземат. Преди може да са взимали 80%, а сега са 60, което също е едно крайно смущаващо число. ИААФ уж се опитва да прави изненадващи проверки, но колко всъщност са изненадващи те. Антидопинговите ченгета проверяват спортистите между състезанията, а трябва да ги търсят и в собствените им домове, за да ги държат постоянно в напрежение”, категоричен е Виктор Конте. Той пита още защо антидопинговите власти не използват тестове за равнището на въглеродните изотопи, за да откриват синтетичен тестостерон.

“Това е големият пропуск в цялата система за проверка на олимпийските спортисти. Подобна проба струва 400 долара, но явно се струва много на някои хора. Заради подобна смешна сума спортистите минават метър”, категоричен е царят на допинга.

Във волейбола не стига само сила, трябва и техника. Защо в американския отбор по баскетбол са само цветнокожи, а във волейболния са предимно бели? Според специалистите в баскетбола е нужна много повече сила, докато във волейбола от основно значение е техниката, която очевидно повече се отдава на белите. Иначе и за двата спорта се търсят високи мъже и жени с добър отскок. В тези спортове най-добри са представителите на Европа и двете Америки.

Бразилските футболисти са магьосници в краката

Защо са по-добри бразилците от всички останали във футбола. Трудно е да бъдат дадени някакви определени антропологични техни особености, които ги издигат над останалите. Просто точно в Южна Америка хората очевидно са надарени с талант, който пне вирее чак толкова добре по другите контитенти. Затова и бразилци, и аржентинци сякаш са наградени от Бог с такъв талант и правят финтове, които другите футболисти не могат да повторят дори и да тренират с години.

Спринтьорите разчитат на гена ACTN3

Изследване на американски учени от 2003 г. твърди, че отклонението на гена ACTN3 е свързано с успешния спринт. Този ген участва в производството на протеини, важни за мускулната активност, и има връзка с бързината на свиване на мускулните влакна. Според същото изследване подходящата за бързото бягане версия на ACTN3 се среща по-често в Ямайка, отколкото другаде. Това даде повод на някои анализатори да напишат, че спринтьорският талант се предава по наследство в островната държава.

Интересното е, че същият ген се среща и при европейците, но в друга версия, която не е толкова благоприятна за развиване на спринтьорски възможности. Според изчисленията на статистиците 494 от 500-те най-бързи времена в историята на кралския спринт са дело на цветнокожи спринтьори.