Следва ерата на телефоните в колата, които са се захранвали от двигателя. Тежали са по около 40 кг, като кабелите им минават по дължината на автомобила от багажника до слушалка близо до волана. Свързват потребителите с оператор в централа и затова е необходимо да са на ограничено разстояние от нея. Пътуващият е имал връзка със стационарен телефон само ако кара из града или близо до него.

Практиката с обемистите устройства в автомобилите започва от 1946 г., но не са били така широко разпространени, както днешните мобилни. До 1948 г. едва 5000 души са можели да се възползват от тази технология. Броят на обажданията също е бил ограничен.

Фирмите са давали приоритет по линиите на важни фигури

- бизнесмени, високопоставени служители и политици. А останалите, които все пак имат монтирано устройство в колата си, са очаквали във всеки момент да бъдат прекъснати.

По същество се предава некриптиран аналогов сигнал. Това обаче е позволявало на всеки с подходящо радиооборудване да прехване тези честоти и да подслушва какво се говори. Същото се отнася и до по-късните мобилни телефони преди цифровизацията.

Как се е променила техниката по шпионирането и цялата еволюция на мобилните телефони, четете в хартиеното издание на сп. "Космос" - брой 4/2023 г.