Дали целокупният нюзрум барабар с продуцентите “новини“ от бтв и Нова телевизия да не се изпратят на специализация в CNN или BBC? Престоят им може да бъде спонсориран от джоба на европейско мислещите граждани. Те и ще ходатайстват пред чуждестранните професионалисти да налеят капчици либерализъм в главата на новинарите. Защото детската книжка „Да пробудиш драконче“няма как да стане „скандална новина“, освен в главата на майка, която(оказа се!) е прочела едно изречение от нея“. От името на хасковските майки (?) тя поиска да бъде забранена за четене от децата им в 5-и клас. Майките навярно идейно са свързани с БСП. Или пък с „Възраждане“. Може и да са братовчедки на първенците в пенсия от ВМРО.

Ето "вулгарните" откъси от детската книжка, които са възмутили хасковчани:"Върнахме се после тука скарани – и хоп, направихме бебето, тъй ли?(..)Изобщо не се…онази вечер?(…)Грешиш. По едно време ти се събуди и ми го…“

Реакцията срещу етнофентъзито на Николай Теллалов прави съвсем ясна желязната връзка на днешните майки с мисловното статукво на ранния 19-ти век. Например, помните ли кръстоносния поход на прочутия възрожденец Тодор Бурмов, главен редактор на русофилската "Светлина". Според него с "безнравствените" си песни поетът е "спомогнал да се развратят немалко невинни български душици"! Пиперливият език на Петко Славейков талантливо смесва „...Бели нанки аз милея,/ и зарад тях вена, тлея;/ ти ги имаш, милий свете!/ Как трендафел китка цвете/ Разкопчай ги, покажи ги“. Обаче това не се нравило не само на Бурмов, но по-късно и на Боян Пенев. Той пък го намирал за твърде симплифициращ...

Всеки който си пада по жизнерадостния търновчанин, знае че той хем изпробвал възможностите на родния език, хем е отворил широко вратата на фолклорната свобода за сексуалното! Песента "Стар бял дядо иска девет баби да му играят голо хоро", както още десетки други, той издал в песнопойката си, за ужас на засуканите критици на българската словесност и в защита на свенливата ценностна система.

Да оставим настрана Петко Славейков. Ами какво да кажем за“блажния” български фолклор? За него пост-марксистките филолози с тежки научни степени, все още с мъка обясняват смешни високопарности. Казват, че като разпространявал „мръснишките“ приказки, българинът е говорил „карнавално, хиперболизирано дори със символите на плодородието, за да запази идентичността си“. Ох, и Софийският университет все така се воздига до небесата и не ще да говори за човешката долница!

За пряка връзка между хасковските родители, бтв, Нова и 19ти век има още едно симптоматично свидетелство. То идва от автора на първата българска пиеса „Михал Мишкоед“ Сава Добпроплодни. Доброплодни написал с потрес:“ Между колкото повреждания докарва безмерното употребление на любовните наслаждения, тряба да гудим в първият чин обезсилението на умът(..)колкото по-много упражнява някой детеродните орудия, толкози по-много душата загубва действието си, остроумието си, паметта си и разумът си; нищо друго не може да бъде по-вредително и да развали най-хубавите дарби на умът..."

С една дума, дълга е историята на българското лицемерно подтискане на еротичното. Не случайно корпоративните медии слагат абсурдното заглавие „вулгарни изрази“. Иска или не, медията се хваща на хорото от консерватори, на което бяла кърпичка развява Корнелия. И това преследване на свободния изказ за телесната любов, кой знае още колко ще продължи. Въпреки мнението на либералните филолози, че сексуалната сдържаност на българина стои в основата на редица негативни проявления в неговия характер (като известна несръчност и недодяланост, "първобитност" и ограниченост)". Съкрушително прави са.

Добрата новина е, че „Да пробудиш драконче“ е заела челните места в родната класация за детско произведение на десетилетието. Колкото до процентното съотношение между европейскотото и балканското, то все така изразява груповата динамика на обществото ни с неясен превес на двете съставки.

От фейсбук