Малката ледникова епоха, предизвикана от изригването на Самалас в Индонезия през 1257 г., докара на света студ, глад и чума, но и научи човечеството как да се променя и оцелява

По някое време през септември 1257 г. на индонезийския остров Ломбок изригва вулканът Самалас. Изригването е едно от най-силните, сполетели планетата ни след края на ледниковия период. В първите минути стълб от нагорещени газове и прах се издига на повече от 10 км над кратера на вулкана.

В резултат от небето в радиус от над 300 км завалява пепел, като геолозите днес откриват следи от нея чак до намиращите се в съседство на Ломбок острови Бали и Ява. Следва истински страшният етап от изригването - гигантският пирокластичен поток, който помита всичко по пътя си. Горите на острова и кораловите рифове край него са напълно изпепелени от вълната горещи газове. Тя дори прекосява морето и достига до съседния остров Сумбава, чийто източен бряг също е изцяло опустошен.

Днес учените

измерват изригването на Самалас с вулканичен експлозивен индекс 7.

При най-висок възможен 8 това означава, че бедствието е едно от най-силните от този вид в познатата ни история.

Не е известна човешката цена на катаклизма от 1257 г. на Ломбок. Знае се само, че на тази земя преди катастрофата е имало процъфтяващо кралство. То изчезва напълно след изригването на вулкана. Оцелелите от бедствието записват събитието в местната хроника „Бабад Ломбок“, в която на запазени до днес палмови листа е описан апокалипсисът, сполетял столицата на кралството – град Паматан. Той е изцяло изличен от лицето на земята, като неговите останки не са открити и до днес.

Вероятно десетки хиляди загиват в деня на бедствието.

Как местните си го обясняват и кои са другите бедствия, които променят историята, четете в брой 2/2023 на сп. "Космос".