Да се злорадства по повод случката със сина на Радан Кънев е нетактично и неприлично. Всички имаме деца, учим ги на ум и разум, обаче да хвърли камък, който в гимназията не е опитвал ускорителни и увеселителни вещества!

Все светци сме, даваме най-доброто от себе си, но гаранции за непорочност няма как да дадем, можем само да очакваме най-лошото и да се надяваме на най-доброто, както казва Джак Ричър.

По тази причина конкретният проблем не е в родителството и тийнейджърските щуротии – Радан Кънев е представител на политическа прослойка, която години наред сее в обществото нетърпимост, разделение, непоносимост, ехидност, омраза и презрение към несъгласните.

Ако непълнолетният с тревата в джоба беше дете на човек от ГЕРБ или (сакън не дай боже) от ДПС-НН, медиите на въпросната прослойка щяха да стоварят Ада върху него и семейството му. Така безжалостна щеше да е разправата с родителското безхаберие и пуберската хашлащина, както плашиха с публична разправа и „духовно унищожение" непокорна съдийка, районен кмет, министър, депутати, журналисти...

Отдавна открито и аргументирано изразявам отношението си към т.нар. „градска десница", която в действителност е селска левица, в голямата си част наследница на комунистическата номенклатура, изповядваща тоталитарни разбирания, защитаваща цензурата и манипулативната пропаганда.

Не я харесвам, защото апологетите ѝ са глупави, посредствени, невъзпитани, некомпетентни, лицемерни, алчни, продажни и безбожни. Самият Кънев е сред най-яростните и изврътливи пастори на изконната и единствена истина, самопровъзгласен висш морален съдник.

Заради тези свои възгледи съм обявена в средите на селската левица за „гербераст", „леля ГЕРБ" и „подлога на Пеевски". В един по-добър тоталитарен режим отдавна щяха да са ме въдворили в женския трудовия лагер в Скравена, без съд и присъда.

Ето защо съпричастността днес е проблем. Няма друго.

🧊Въпреки всичко като майка съчувствам на семейство Къневи, пожелавам им да преодолеят това изпитание с минимални емоционални щети.

От фейсбук