Приятели,

започна предизборната кампания за избор на народни представители. Какви са първите ми впечатления?!

С поскъпването на хранителните продукти, както и енергията, така поскъпват и услугите. Поскъпват наемите.

Да събереш N броя човеци, които да те аплодират в зала, трябва да осигуриш нужните разходи за транспорт на ръкопляскащите, наем на залата в която ще аплодират, украсата на пространството в което ще викат "Победа", наем на камери, на екрани, на дронове, на фартове и куп още дреболии. Трябва да се плати хонорар на оператори, на режисьори, на осветители, кабелисти, сценографи. На се наемат охранители. Да се изработят табелки. След аплодирането и гръмките викове в салата, това невероятно не чувано и не виждано събитие, трябва да стигне до максимален брой заинтересовани и не толкова. Това вече струва много пари.

За да имаш точка в жилищните квартали, където да идват аплодиращите, трябва да наемеш помещения. Наемът на помещенията варира от няколко хиляди евро до няколко стотици такива парични единици. Трябва и тях да облепиш с лицето на аплодирания, да ги украсиш с цвят и задължителната куха фраза. Ама някой трябва да ти я измисли и той го прави срещу възнаграждение.

Тъй като не бива да оставяш пътникопотока, без да е агитиран, поставяш и билбордове. Това изисква много големи финансови потоци.

Обаче, най-важното е да пропагандираш тези, които са си вкъщи. Екипи от специалисти ти правят клиповете - телевизионни и радио такива. И това начинание струва много, но още повече струва да платиш на различните медии да ти го излъчат.

После идват застъпници, които се съгласяват срещу скромната сума от 100 евро да кибичат около секциите. Трябва и храна да им осигуриш. Тези човечета са около 13 500 по сто евро.

Да закараш аплодираният на сбирка с местни жители , че и да ги събереш, каниш популярни изпълнители. Те също струват много.

Като теглим калема, излиза, че една кампания струва няколко милиона евро.

Тези няколко милиона евро се осигуряват от държавна субсидия и дарения.

Ясно е политическите формации прекрачили четирите процента за миналото Народно събрание или единия процент за невлезлите, че имат държавна субсидия.

НО

тези, които нямат държавна субсидия, как и от къде се финансират?

Скъпите офиси, даже и дарени за кампанията на аплодираният, счетоводно са разход, който трябва да е платен.

Дали хора, които са кандидати за народни представители - 480 кандидати, са дали своята лепта по близо 10 000 евро на калпак? Дали кандидатите, които в по-голямата си част са били държавни служители, могат да си позволят да отделят по 10 000 евро?

Предполагам, че не могат. Особено тези, които са в края на листите.

Тогава стигам до извод:

Едни работодатели, някой ги наричат олигарси, бъркат дълбоко в джобовете си.

Защо го правят?

Вероятно в ползу роду. И тук вече съм съгласен. В ползу роду е! Ама най-близката роду.

Иначе казано:

Нашите работодатели - олигарси, са по-добри работодатели - олигарси от тези на другите. Битката е за да сменим едните с другите.

От фейсбук