Струва 5, не 75 евро, ако куфарът е малко над ограниченията, коментира пред "24 часа" евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП пред Мая Божинова от "24 часа"

Още акценти:

• Регулацията е много остаряла - част от обезщетенията за пътници са по цени от 2010 г.
• Според данни на авиокомпаниите 80% от полетите закъсняват заради липса на авиодиспечери
• Не може билет, който в началото струва 50 евро, да стане 150 евро, когато приключиш с цялата регистрация

- Г-н Новаков, преди дни обявихте, че на среща с директори на авиокомпании сте заявили, че няма да дадете заден ход от правата на пътниците. С кои представители на авиоиндустрията се срещнахте и има ли теми, по които все пак успяхте да намерите общ език?

- Видях се с почти всички национални превозвачи. Като започнем с този на Германия, на Франция, на Ирландия, на Нидерлания, на Гърция, с почти всички нискобюджетни. Беше представена по-голямата част от авиоиндустрията в Европа. Опитах се да намеря и да им представя гледната точка на пътниците, защото докладът се казва “Правата на пътниците”, но давайки си сметка като десен човек, че за да съществуват тези компании, трябва да изкарват печалба и да плащат заплатите на хората.

Срещата беше много полезна и навременна - малко преди да започнем преговорите със Съвета на транспортните министри - срещата, която се проведе на 23 март. Това, за което се разбрахме, е, че има практики в авиоиндустрията, които третират по-уязвими хора и слабости, което не е редно. Да имаш печалба от превоз на пътници, е едно, да разделяш умишлено семейства, които след това да си платят, за да са един до друг, не е практика, която заслужава уважение. И това беше ясно. Моят ангажимент беше да намеря баланс, в който пътниците да се чувстват защитени, а от другата страна да имаме компании, които не губят пари, за да могат да продължат да обслужват градове и да летят още.

- Като част от представителите изброихте няколко европейски държави, имаше ли представители на “България Еър” по време на срещата?

- Не, тях съм ги срещал отделно, но на конкретната среща бяха всички авиокомпании, които членуват в Airlines for Europe - така се казва тяхната асоциация. От петте най-големи компании в Европа всички бяха представени. Като започнем с Ryanair, Lufthansa, KLM, Air France, EasyJet. От всички големи, които оперират в София, единствените, които липсваха, бяха “България Еър” и Wizz Air.

- Имаше ли причина за отсъствието им?

- Не мисля, че е било нарочно. Не знам дали членуват в тази асоциация. (Wizz Air и “България Еър” не са част от Airlines for Europe - б.а.)

- Кои са исканията, за които ще се борите докрай? Има ли червени линии, които не трябва да бъдат прекрачвани за сметка на интересите на компаниите?

- Има, да. Аз няма да се съглася с тяхното искане да увеличим закъснението на четири часа, което би означавало, че в рамките на Европа почти всяка връзка е изпусната, почти всеки ангажимент, заради който летиш, е пропуснат. Няма да се съглася с това да намалим драстично обезщетенията, за да имат по-малко разходи. Няма да отстъпя от правата на хората с увреждания, които искат да летят. Няма да се съглася с това авиокомпаниите да абдикират от своите отговорности тогава, когато е ясно, че са могли да предотвратят отменен полет. Все повече хора зависят от транспорта по въздух и отменените полети често пъти създават хаос и влизат в новините. От друга страна, поех ангажимент пред тях да не изискваме неща, които в пазарна икономика са невъзможни. И е ясно, че за да лети самолетът, той трябва да харчи гориво и трябва да има хора на борда, които да получат заплата.

- По темата за ръчния багаж - какво реално биха означавали новите правила за масовия пътник? Ще има ли единен минимум за целия ЕС и ще сложи ли това край на практиката да се доплащат суми от порядъка на 60-70 евро за куфар, който е само няколко сантиметра над допустимото?

- Тук искам да съм пределно ясен и да кажа, че аз разбирам, че този куфар тежи и че за него се харчи гориво, което струва пари. Аз искам да има прозрачност на ценообразуването и като си купиш билет, да е ясно, че ще те качат заедно със съвсем нормален ръчен куфар, а няма да те спрат на входа и да ти вземат 75 евро, което най-вероятно е повече от цената на билета, който си платил.

Има несъразмерност с таксите, които се налагат - нещо, което трябва да отпадне. Струва 55 евро да се чекираш на летището. Това не струва толкова пари, това струва 3 евро. Ако куфарът излиза с 5 см повече, това не струва 75 евро, а 5 евро. Не можем да се намесим в ценообразуването на авиокомпаниите, но и не можем да допуснем подобни практики.

- Вие настоявате родителите да могат да седят до децата си без допълнителна такса. Има ли реален шанс това да стане задължение за авиокомпаниите?

- Представете си - регистрира се семейство на летището - четири човека, които заедно са си купили билета, и се разделят умишлено, за да могат да се платят след това по 20 евро на човек, за да седнат отново заедно. Особено когато става въпрос за осемгодишно дете. Представете си, че на борда възникне ситуация, в която паднат кислородните маски. Ти трябва да помогнеш на детето си. Как ще стане, когато е пет реда назад? Само защото някой е трябвало да му вземе 20 евро повече. Ето това няма как да се допусне.

Същото и по отношение на куфарите. Аз съм съгласен билетът да струва 5 евро повече, но да е ясно, че като тръгнеш с куфар, ще се качиш с него и няма да те спрат, за да ти вземат 70 евро повече на летището. Трябва да има прозрачност. Не може билет, който в началото струва 50 евро, да стане 150 евро, когато приключиш с цялата регистрация - с багажа, седалката, със застраховката, с всичко, което се изисква. Това не е нормално. Очевидно е подвеждаща практика. Както е подвеждаща практика, когато си купиш билет от посредник, да не можеш да си потърсиш правата. И се почва - ама билетът не е купен от авиокомпанията, той е купен от посредника, ама посредникът не е виновен, че полетът е отменен, ама като отидеш при авиокомпаниите, тя ти казва: “Ама пък парите ти ги е взел посредник.” Човекът какво е виновен за това нещо?

В Берлин за миналата година са заведени 11 хил. дела срещу авиокомпаниите - само в един град, само в една държава, само за една година. Това показва, че тази система в момента не работи. И по-лошото е, че хората, за да си защитят правата, те опират до посредници, до фирми, които им взимат половината от обезщетението, за да могат да заведат дело от тяхно име и да се разправят. Това трябва да е лесно.

Тогава, когато авиокомпания е могла да предотврати отменен полет и не го е направила и са ти създали главоболие, обезщетението трябва да ти се изплаща автоматично. Те ти имат банкова сметка, имат всичките детайли. Не е необходимо нарочно да минаваш през 10 стъпки, за да се откажеш и да не си вземеш парите. Сама разбирате, че когато говорим за индустрия - само на тази среща компаниите бяха с пазарна капитализация над 50 млрд. евро, не е толкова лесно да предлагаш и да се пребориш за неща, които биха коствали от тяхната печалба. Но имаме време до началото на лятото, в което да се разберем.

- Във връзка с посредниците и цялото това объркване, с което човек може да се сблъска - в доклада има идея за предварително попълнен формуляр до 48 часа и по-кратки срокове за жалби. Реалистично ли е да очакваме, че това може да бъде нещо, с което авиокомпаниите са склонни да се съгласят?

- Едно от нещата, които вярвам, че биха се приели, е, че деца до 14-годишна възраст ще пътуват, без да плащат за седалка до родителите си. И другото е, че ще се съгласим на схема, която е почти изцяло автоматична, за изплащане на обезщетения, без да се налага хората да правят абсолютно нищо освен предварително попълнен формуляр, изпратен от авиокомпаниите, който да бъде пратен директно на пътника, за да го подпише и да си получи парите. Дали в рамките на 48 или 72 часа, няма значение, но в момента огромна част от пътниците никога не си получават обезщетенията, просто защото процедурата е умишлено създадена сложна, дълга и неразбираема.

- Ако полет бъде отменен или пътник изпусне връзка, какво ще се промени на практика? Ще може ли човек по-лесно сам да организира алтернативен транспорт и след това да си възстанови разходите? Това също ли е част от преговорите, които водите в момента?

- Това разискваме също. Какви са таваните тогава, когато един човек сам си организира пътуването и престоя, защото авиокомпаниите донякъде с право изразяват тревоги, че ако хората сами изберат да организират пътуването си и престоя, би се наложило да плащат за петзвездни хотели или за скъпи полети. Това, за което се разбрахме заедно с авиокомпаниите и с представителите на Съвета, е, че предлагането на ваучери, които могат да се използват в рамките на една година, е много добър метод за компенсация и реимбурсиране. Можеш да си купиш с този ваучер билет да пътуваш отново по избрана от теб дестинация или да го похарчиш за нещо, което авиокомпаниите предлагат като услуга. Това е, смятам, разумен компромис, като това да бъде една от опциите, които се предлагат. Разбира се, ако някой иска да вземе пари в брой, той има право да ги получи обратно в пълен размер.

- Наскоро коментирахте, че някои държави членки защитават повече позицията на авиокомпаниите, отколкото на пътниците. Кои са най-големите пречки в момента - националните правителства, самият авиобизнес или позицията на Европейския съвет?

- Първото, което налага промяна в правилата, е, че регулацията в момента е много остаряла, а част от обезщетенията са по цени от 2010 година, които вече не са адекватни, защото в никоя европейска столица на международното летище не може да спиш за 100 евро на вечер. От друга страна, както казах, има множество заведени дела в цяла Европа срещу авиокомпании, т.е. системата не работи, щом се налага съдът да ви решава споровете. Това е една от основните причини. И аз съм изненадан, че има такъв отпор от авиокомпаниите, защото по-голямата част от полетите са навреме. Има значително малък брой полети, които закъсняват и биват отменени.

Още по-малък е броят на полетите, които биват отменени заради авиокомпаниите. Тук трябва да се съгласим, че когато има снеговалеж или изригне вулкан, това няма общо с отговорностите на авиокомпаниите, да не говорим, когато стачка против волята им, например на авиодиспечерите, блокира летището. Как те могат да бъдат отговорни? Така че ние защитаваме и техните интереси тогава, когато ясно дефинираме. Това е една от най-спорните точки - списъкът с форсмажор. Списъкът със случаи, в които авиокомпанията не носи отговорност. Стачка, смърт или болест на екипаж, увреден самолет, метеорологични условия, стачка на авиодиспечерите. Едно от нещата, които ми казаха по време на тази среща, трябва да призная, че бях шокиран, е, че в Европа има недостиг на авиодиспечери и че огромна част от закъсненията - 80% по техни изчисления, се дължат на авиодиспечерите. Самият факт, че те не работят достатъчно през събота и неделя, носи загуби и закъснения на авиокомпаниите - нещо, което не съм допускал, че може да бъде. Така че може би тук и държавите трябва да се наемат да създадат допълнителни работни места в РВД в отделните държави, защото трафикът се увеличава, а хората, които го ръководят - не.

- Вътрешнополитическата нестабилност в България отслабва ли тежестта на страната ни в европейски преговори по теми като тази, особено когато става дума за защита на българските граждани като потребители?

- Тази тема конкретно ни е най-малката беля, защото аз съм вносител и съм автор на регламента, който управлява фондовете на Европейския съюз от 2028 година, където разпределяме почти 1 трилион евро. И в момента аз не съм сигурен кой е министърът, отговорен за това, и каква е позицията на България в тази връзка. Така че на вашия въпрос отговорът е да. Аз се тревожа, че България ще загуби позиции и исторически възможности да се възползва от шансовете, които Европейският съюз предлага.

- Смятате ли все още, че членството на България в Съвета за мир би донесло повече възможности, отколкото рискове, предвид сегашната геополитическа картина? И как тълкувате това, че по искане на служебния кабинет Конституционният съд образува дело, свързано с внасянето на проектозакона за ратификация на присъединяването на България към Устава на Съвета за мир?

- Тук може би искам да напомня и на служебния министър-председател, и въобще на цялото служебно правителство, че в подписаното споразумение с президента на САЩ Доналд Тръмп става въпрос за заседание четири пъти в годината на българския премиер, който и да е той. И на мен ми е трудно да приема, че ние не желаем да се срещаме с американския президент, който и да е той след две или след три години, защото е ясно, че ограниченията на г-н Тръмп стоят от конституцията. След две-три години ще има друг президент и ние няма да искаме да се срещаме с него и да се възползваме от това да стоим на една маса четири пъти в годината. От тази гледна точка на мен това ми се струва недалновидно. България, с нейните размери и възможности, трябва да се възползва в максимална степен от отношенията си с Вашингтон, с Брюксел. Доброволно отказване от възможности да получим отстъпки за България или някакви облекчения ми се струва много недалновидно. Особено когато е продиктувано от това да искаш да вземеш половин процент повече на изборите. Много късогледско ми се струва.

- Тоест според вас тази тема по-скоро се е превърнала в част от предизборната кампания?

- Нямам съмнение. Нямам съмнение, че тук се цели фейсбук пост, а не нещо реално. Сигурен съм, че ако министър-председателят се наложи да отиде и да обясни лично на г-н Тръмп, че трябва да се изтегли (България от Съвета за мир), ще мисли три пъти преди това как да го каже, как да го направи и как да го обясни.

СV

• Роден на 7 юли 1988 г. в Пазарджик
• Основното и средното си образование получава в Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София
• Завършва паралелно "Право" и "Публична администрация" в Югозападния университет "Неофит Рилски"
• Става част от ЕНП през 2014 г.
• През 2023 г. влиза в класацията "Топ 100 на най-влиятелните евродепутати" на EUmatrix
• Член на комисията по отбрана и сигурност, както и на комисията по регионално развитие в ЕП
• Заместник на комисията по транспорт и туризъм и на делегацията за връзки с Китай