Най-добрият български скиор в момента вече стартира сред първите 15 в света, само Петър Попангелов го е правил

- Алберт, от сезон на сезон бележите устойчиви възходящи резултати на слаломите за световната купа. За първи път участвате в тегленето на номерата за елита на скиорите в света - сред първите 15 сте. По какъв начин тренирате, за да показвате всеки път нещо по-добро от себе си?

- Посветен съм на тренировките, те са същността на ежедневието ми. С всяка изминала година се усещам все по-стабилен и ми трябват все по-малко тренировки, за да вляза в ритъм. Постоянно работя за надграждане на уменията ми, тренирам да съм по-стабилен, старая се на тренировки да не допускам грешки, да не изхвърчам от трасето и това ми дава увереност, че като застана на старта в къщичката, каквото и да се случи по трасето, ще се справя.

- Тренировките, свързани с баланс, с концентрация, по какъв начин протичат? Колкото са етапите на физическата подготовка?

- Никога не съм се нуждаел от допълнителна тренировка за баланс - това го изградих още като дете с различните видове спорт, с батут, практикувах всякакви спортове. И това ми даде стабилност, баланс, пространствена ориентация. За спортиста е полезно да практикува различни спортове, за да е добър в своята сфера. Упражнявал съм сърф, водни спортове, баскетбол, скейтборд и всяко нещо е допринесло към владеене на тялото и днес в ските се чувствам комфортно.

- Кога разбрахте, че в ските желаете да постигате сериозни резултати?

- Запазих детското желание да съм най-бързият на трасето и това ме мотивираше всеки ден да ставам, да отивам на снега и да побеждавам останалите деца.

- Това на каква възраст се случи?

- Да кажем на 6-7 години. След това започнаха детските състезания, там беше още по-интересно да покажа най-доброто време, да взема наградата за първо място - близалки, бонбони и след това се запази непрестанната тръпка да съм първи, да гоня най-доброто време. После дойдоха състезанията в чужбина, където първия път ти удрят силен шамар и ти казват, че си никой - завършваш 30-ти, така, както си най-доброто момче в България. Мотивирах се следващата година да работя още по-здраво, да прекарам още повече дни на сняг и да дръпна напред.

- Колко дни в годината сте на студено?

- Около десет-единадесет месеца фокусът е върху търсене на студеното, успоредно с това протича и работата във фитнеса за физическа подготовка, колелета.

- Подготовката тече ли и в състезателния сезон?

- Когато влезем в сезона става малко по-лесно, защото това, което сме свършили за физическата форма се прави лятото. В момента в който влезем в състезателен режим поддържаме физическата форма и е по-важно да съм отпочинал и свеж за състезанието, отколкото да съм пренатоварен, с мускулна треска, да изпитвам някакъв дискомфорт на старта. Една тренировка в този момент не би ми дала повече отколкото да почина пълноценно и да карам свеж.

- Мнозина мислят, че постоянно пътувате по красиви и изискани дестинации и това е огромен шанс да видите свят.

- Бихме виждали, ако сме екскурзианти. Сега сме в Австрия и сама виждате колко високо в планината сме. Ако взема ските, при толкова сняг навън, мога просто да стигна до най-близката писта. Когато сме в Швейцария, там е огромна мъка, защото колите се оставят на километри от хотела. Качваме се с всичкия багаж на влак, редом с пътници, фенове, много от които са вече на градус. Изведнъж през вагона потича река от бира и панически започваме да местим всички сакове. После спираме на някаква гара, звъним по телефона на хотел от който да пратят някакви колички, които да вдигнат багажа, а ние вървим нататък. Иначе казано: нито един състезател не отива на шопинг и на лайф. Това не е нашият живот. Това е животът на публиката, която идва да ни гледа и която разнообразява ваканцията си с емоцията на живото състезание.

- Връщам се много назад към тежката катастрофа в Зьолдинг, когато едва оцеляхте - автомобилът ви се търкаля в бездънна урва. Какво костваше да превъзмогнете преживяното и да се върнете в ски обувките?

- Превъзмогнах го още в първите дни. Бях наясно, че треньорът ми Драго Грубелник почина още в момента на катастрофата. Не ми казваха около три дни, за да ме запазят психически, но аз го знаех и когато ми съобщиха, просто им казах, че съм наясно. Силен съм психически от малък, но ходих при специалист, който да ме консултира, ако евентуално е останала травма на подсъзнателно ниво, но просто приех реалността. Другото, с което трябваше да се справя е цяла година специфични тренировки за глезена, за крака, за да си върна мускулатурата на единия крак, глезенът да се раздвижи и в обувката да натискам така, че да управлявам ските. Сложното беше да мина през тази година тренировки на единия крак, за да мога накрая да обуя ските. В нашия спорт нещото, което най-трудно понася един атлет е да устиска и да запази мотивацията и година или две, според тежестта на контузията да тренира, без да вижда къде стои спрямо останалите.

- В такъв период кой най-много помага на духа?

- Сам трябва да си помогнеш, да си даваш малки цели, които да постигаш, че като дойде моментът, всъщност да си същия човек като преди контузията.

- Отворите думата за психиката. Струва ми се, че талантливи скиори правят най-големите си провали поради слаба психика. По какъв начин се случва заставането на стартовата къщичка, пълната концентрация и изваждането на силния дух.

- Това е палитра от емоции. Всичко връхлита от "Няма да се справя - ще се справя - ще ги изям - мога да отпадна - какво ли ще стане". В къщичката имаш около минута-минута и половина време, за да можеш в последните пет до десет секунди ти да нацелиш емоцията и това да остане: "Ще ги изям, това е моят ден, ще ги разбия!" Всички сме нервни на старта, някои състезатели повръщат от нервност, някои не говорят, други слушат музика, за да усетят опората на техния ритъм. Специфичното за мен е, че съумявам в тези десет секунди да си кажа: "Аз съм, пускайте ме!" и така предстартовата треска е вече само устрем.
Истината е, че главата те тормози, докато бутнеш пръчката. Колкото по-бързо излезеш, толкова по-добре ще се чувстваш. Цялата нервност е в самата къщичка, така че когато сложат пръчката, най-добрият вариант е да се изстреляш по най-бързия начин. Трасето вече си го научил, разгледал си го, преговорил си го три-четири пъти стреньора, после си го визуализираш сам, знаеш ключовите моменти. Разделяш трасето на сектори, там където е рисков участък или такъв, където трябва да набереш максимална скорост и мислиш две-три секции, важни за самото трасе.

- Коя е любимата ви писта, трасето, където всеки завой се получава?

- Тук, в Шладминг, пистата много ми харесва, подготвят я винаги твърдо или ледено, това е нещо което ми пасва, няма равни участъци, релефът ми допада. Но на толкова различни писти и трасета съм карал, че дори на абсолютно непозната пистата съм правил и едни от най-добрите си резултати. Нашият спорт е такъв, че днес е твърдо, утре е меко, вали дъжд, утре сняг - трябва да можеш да караш на всичко.

- Къде е балансът между момента на страх и увереността в подготовката? Виждаме скиори, които се спускат като бесни, но правят сериозна грешка, излитат, преобръщат се.

- Опитвам на тренировките да не допускам грешки, да съм максимално постоянен, да не излизам от трасето - уж "само този път" е сигнал за грешка, а не за случайност. Старая се да спазвам правилното движение всеки път, това ми дава увереност, че ще го направя по същия начин и на самото състезание. Именно по време на тренировки не бива да омаловажавам и да си прощавам сам грешките - щом греша, пак ще го направя. И започва работа по отстраняване на незавършено умение. Когато обаче съм убеден в подготовката, колкото и газ да дам по трасето, спокоен съм, защото знам, че усилието, което влагам няма да ме бутне. На този етап обаче слаломът е толкова конкурентен, че наистина за първите три места трябва да караш на "всичко или нищо". Дори на последния подиум в Кицбюел, първите трима са си откъснали главите, за да стигнат дотам. Тях ги е споходил и този 10% късмет за който аз говоря - може много да го искаш, може да побеснееш по трасето, но за колко врати? - винаги може в този бяс да излетиш настрани и никой не помни, че си се хвърлил за 20 врати. И аз миналата година до последната междинна контрола бях с първо време, но като не съм минал финалната линия... Та трябва да намериш баланса и трябва да знаеш колко газ можеш да даваш, колко стабилен си на ските, за да го постигнеш.

- Когато станахте 6-ти на нощния слалом в Шладминг, Хиршер не завърши и още в горната част излетя от трасето. Преди ден в Кицбюел излетя водачът Мани Фелер, а вашите резултати са факт. Усещате ли неоползотворен потенциал в себе си?

- Считам, че всички състезатели в първите 30, дори 50 в света сме максимално физически подготвени. Няма човек от нас, който да не е достатъчно добър за победа. Нагласата в главата е от голямо значение и от старта да караш с максималния си капацитет и главата да не ти пречи. За себе си виждам потенциал да се развивам, защото виждам грешки в карането, което е хубаво, защото още работа остава, за да ставам все по-безгрешен, а това означава и по-бърз. Когато има грешки, това е и хубаво, защото не си стигнал максимума на потенциала си.

- Повечето държави в елита на алпийските ски са с големи отбори и когато един отпадне или не се представи добре, там са и другите, които са с шанс да поправят резултата за страната. А Попов е България. Доколко това е по-тежко като отговорност и по-безгрижно и по-лесно за отборите, които са големи?

- Не мисля, че и на другите отбори им е по-лесно, защото за големите нации очакванията са много по-големи. Помните как Хиршер, именно тук, в Шладминг, излетя след първите пет врати. Е да, но ако се поставим в обувките на Хиршер... Заставаш на старта, а долу 75 хиляди човека реват името ти и чакат да направиш нещо грандиозно и разчитат на теб. Да, може да си в отбор с още пет австриеца, но на старта си сам, напълно сам - ти, твоята глава, твоите крака, сърце, хладнокръвие и подготовка. А в този момент цяла Австрия те гледа, защото си най-добрият и всички очакват да го докажеш безапелационно.
Мани Фелер излетя от трасето в Кицбюел, макар да изглеждаше напълно сигурен победител с аванс от 83 стотни от първия манш. И започват заглавията: "Фелер не се справи", "Фелер се провали в Кицбюел", "Заради Фелер Австрия не може да се гордее". И всичко това отива в главата, остава там, а следващият старт иде.

- Преди да дойде редът Ви за стартовата къщичка, гледате ли спусканията на другите и това помага или напряга?

- Помага много! Да, ние знаем особеностите по трасето, но докато не се пусне един човек, който дава максималното, едва тогава се виждат клопките. За някой сектор мислиш, че е сложен, а той се оказва елементарен и това бързо го променяш в главата Преимущество е да видиш неколцина състезатели преди теб как ще се пуснат.

- "Завличачите", които се спускат странично със ските помагат ли за изравняване на коловозите, които се получават покрай вратите?

- В повечето случаи дори пречат. На състезание в Шамони беше много меко, станаха огромни дупки. А конкретен човек отговаря за съответната врата. И ако става все по-зле и по-зле, той е длъжен да предприеме нещо. Това, което те правят, за да не изглежда състезанието отвратително по телевизията, с едни лопати хвърлят мек сняг в дупката, за да изглежда, че няма дупка. И ти пристигаш, карайки с максимална скорост и в следващия миг пропадаш със ските, защото това всъщност не е сняг и уви, случват се такива глупости. И не можеш да спреш насред трасето и да кажеш: "Поне не ме лъжете!" или да поискаш да те пуснат пак, но като се виждат пробойните по пистата.

- Докато карате, какво чувате? Чувате ли подкрепата?

- Когато няма много хора, нищо не чуваш, ти си в твоя филм, летиш и не чуваш. В Кицбюел и Шладминг обаче чуваш много. Тук, в Шладминг, чувам дали се движа в зелено, дали съм в червено, което изисква да се събера в този миг и да се абстрахирам от директната информация. В някои случаи е толкова шумно и така кънти долината, че от финала чуваш какво говорят коментаторите и ти бърка в главата психически. Ти караш с всички сили, а слушаш как се е представил този пред теб, как му пляскат - и тази емоция трябва да изключиш.

- От гадните метео условия: мъгла, дъжд, мек сняг, бурен снеговалеж, кое избирате?

- Ще избера снеговалежа. При мъгла е специфично, прави резултат този скиор, който най-малко мисли и много рискува, защото нищо не виждаш, а трябва да даваш газ и да се довериш на ските. За мен е важно да виждам следите.

- Доколко любовта помага в успехите ви?

- Много, много помага! Цели седем години сме заедно с моето момиче и чувството, че у дома ме чака някой и е прекрасно. През април, сякаш по поръчка за края на сезона, ще станем родители на момиченце. Всяко прибиране у дома ще е все по-сладко.

- В главата на татко спортист от световна величина, какви идеи се въртят за спортното бъдеще на детето?

- Със сигурност ще практикува много спортове, но не знам дали ще искам да я видя състезателка по ски. Със сигурност ще кара за удоволствие, но не съм сигурен, че детето ми би било добре да се състезава и да минава по пътя по който аз съм минал, защото наистина е много корав.

- Жена ви също е скиор. Къде карате ски за удоволствие?

- О, това е сложна тема, защото когато съм в почивка и се прибера в България, ски за удоволствие не карам. Когато тя ми каже обаче "Много ми се карат ски, да отидем заедно", тогава събирам сили и излизам заради нея, но истината е, че никога не съм харесвал да карам ски за удоволствие - аз съм влюбен в състезателния вариант на ските и там трябва да виждам врати. Като по-млад, когато туристите бяха много, ги ползвах като колчета и карах между тях.

- Тогава кое място харесвате за почивка?

- Мисля, че повечето скиори търсим топли места, където водата в природата е в течно състояние - отвсякъде да усещаме топлина. Последно в Гърция ходихме - близко е и приятно място за пълен отдих.

- В какво се изразява подкрепата на държавата по отношение на всички организационни процеси, които съпровождат състезателната подготовка?

- Благодарение на министерството на спорта, на ски федерацията и на г-н Минев имаме всичко, от което се нуждаем, за да се борим с големите нации. Да, екипът ни е по-малък, но не ни липсва нищо. С други думи - и да имахме повече, не съм убеден, че това би допринесло за велики успехи. По отношение на грижа, ние сме равностойни на другите отбори.

- Футболистите ни са известни с бурни купони, независимо от резултатите в спортните си изяви. Скиорите как се веселите?

- Когато резултатът ми е добър, сядаме всички от отбора и пием по една бира да се почерпим. А после трябва да спим, защото на идния ден ни чака много сериозна работа.