Адвокат Владимир Шейтанов изнася полулегално документи, за да й ги даде за експертиза въпреки нежеланието на премиера

Когато пациент повръща върху нея, тя казва: Не съм учила моден дизайн, а медицина

Като бебе получава хвърчащ “билет за раждане”, който после трябва да подмени, но общината в родното й село е изгоряла

Когато в България гръмва новината за задържането на българските медици в Либия, никой не търси проф. Радка Аргирова за консултация. Както се оказва, заради отказ на премиера.

"Самият Иван Костов е казал, че ако ангажираме Аргирова като експерт, това означава да я върнем в лабораторията (по СПИН - б.р.). Не може." Това разказва тя в биографичната книга "Псевдоним вирус с окраска диверсия", цитирайки адвокат Владимир Шейтанов. В крайна сметка той не се съобразил с Костов и й се обадил няколко месеца след началото на скандала. Тогава обяснил аргументите да не бъде включена в екипа, но до когото и да се допитвал, всички го насочвали към нея.

Случаят я е разтърсил от самото начало, но вече са разделили лабораторията по СПИН на две и тя работи без никакъв достъп до проби. Научава по-късно, че въпросът в Либия е по-скоро политически, отколкото професионален. От думите на Шейтанов

разбрала и защо са спрели изследването й на нов препарат за лечение на СПИН

и са изхвърлили всичките скъпи консумативи от лабораторията.

Но адвокатът на медиците държал да чуе мнението й, макар че за заседанията на съда в Либия като експерт пътувал нейният колега и шеф на лабораторията д-р Данаил Бешков. Очевидно обаче не се е ползвал с доверието на юриста. Първоначално не казвал на Радка Аргирова защо не пита оторизирания лекар, който е изпратен от държавата, но накрая отвърнал:

"Вижте, за следващото заседание либийците са се подготвили експертно. Д-р Бешков увърта, предполагам, че се дължи на нечия заповед. Моля ви..."

Познавала се с баща му от Института по хематология. Бил известен с критиките си срещу заповеди на ръководството и дори на шурея на Тодор Живков - акад. Атанас Малеев. Синът също не се подчинил на заповедта на премиера. Даже се наложило лично да се подпише под хонорара за експертизата, тъй като било

забранено името на Радка Аргирова

да се появи под ведомостта

на Министерството на правосъдието. После й дал на ръка 700 долара.

Така нейното мнение става основа на пледоарията на адвокат Шейтанов. Той признава, че е изнесъл почти нелегално цялата информация от досието по делото, за да я предостави за експертизата.

"Не разполагах с всички документи, епикризи, история на болестта на пострадалите либийски деца - споделя адвокатът в биографичната книга за проф. Аргирова. - Либийската прокуратура се беше погрижила тези документи да не бъдат пълни, подробни и безспорни."

Информацията е укривана,

но в края на краищата след много дипломатическа помощ делото приключва успешно за медиците.

През 2008 г. вирусоложката за първи път чува името си във връзка с процеса в Либия. По "Свободна Европа" казват, че преценката й е изиграла огромно значение за крайния изход на делото. "Живея със съзнанието и с мисълта, и не без основание, в което г-н Шейтанов ме е убедил - че много съм помогнала в този процес - добавя сладкодумната вирусоложка. (...)

И така, с големите усилия на Шейтанов, с експертизата, се доказа, че действията на медицинските сестри не са шпионаж срещу държавата Либия."

Няколко месеца след ареста на шестте медицински сестри и д-р Здравко Георгиев (февруари 1999 г.) в България идва проф. Люк Монтание - един от откривателите на вируса на ХИВ. Поканата към него е лично от милионера Августин Пейчинов. Радка Аргирова участва в подготовката на гостуването.

По това време тя

преживява тежък период в живота си.

Не й позволяват да работи в Централната лаборатория по изследване на СПИН. Живеещият в Ню Йорк бизнесмен се застъпва за нея пред президента Петър Стоянов, за да я върне да проучва патогените, но не успява. Срещата с Люк Монтание се провежда във Варна, а след това Радка Аргирова е сред поканените на обяд с госта във "Вила Аква" на Пейчинов до Златни пясъци.

В следващите месеци уважаваната днес професорка продължава да работи в Лабораторията по молекулярна вирусология към БАН. Върната е в Централната лаборатория за изследване на СПИН години по-късно.

Всъщност целият й живот е изпълнен с множество перипетии. Единият от братята на баща й е музикант, емигрирал в САЩ. Това е карало семейството постоянно да внимава какво говори.

Със сестра си знаели, че и най-дребната грешка може да им обърка живота. Но пък усетили и меда на това да имат чичо в Америка. Към 1957 - 1958 г. им разрешили да получат колет от него и тогава за първи път Радка и сестра й хапнали шоколад.

Тя е родена два месеца след 9 септември 1944 г. в с. Ковачевец, Поповска околия, което вече не съществува.

В този момент съветските войски минават през селото.

Баща й е лекар и акушира раждането й. Веднага след това заминава на Западния фронт с Българската армия.

При попа отишли майка й и дядо й, за да запишат бебето. Свещеникът не могъл да намерил регистъра и записал името на т.нар. "билет за раждане", който бил с размерите на трамваен билет.

Явно не е била единствената, щом е имало напечатани бланки.

По-късно, вече като завеждащ лабораторията по СПИН, на всеки 6 месеца е трябвало да си вади свидетелство за съдимост, за да работи с радиоактивни изотопи.

От честа употреба "билетът за раждане" започнал да не се чете и я накарали

да си извади дубликат.

Проблемът обаче се състоял в това, че общината в с. Ковачевец е изгоряла. Наложило се да търси живи свидетели, които да докажат, че такъв човек съществува.

Но много преди това тя завършва медицина и е разпределена в Габрово, където в продължение на почти две години спи на кушетката в кабинета по кардиология. Още на третия ден я определят да дежури нощна смяна в "Бърза помощ", защото няма достатъчно лекари.

Първият й случай е 7-месечно бебе със спазъм на пилора. Младата лекарка, която няма опит, отива в тоалетната, за да си свери по справочника в чантата си каква доза да му даде. Излиза и пише уверено рецептата. Детето е спасено.

Радка Аргирова е всеотдайна и не се страхува от болните. В района имало доста хора с камъни в бъбреците или жлъчката. Случвало се е да повръщат върху нея. В началото се намирал кой да я предупреди да пусне болния, но тя отсичала: "Не съм учила моден дизайн, а медицина".

Сблъсквала се е и с недоверие към ваксините

още преди в живота ни да се появи COVID-19. Участвала в кампания срещу детски паралич в Сливен и се опитвала да убеди хората, че ваксините са безопасни. Говорели, че може да доведе до безплодие и да им навреди. За да им покаже, че няма нищо такова, тя счупила капачката и изпила шишенцето с препарата пред всички на площада.

Веднага около нея настанала суматоха, притеснявали се, че ще й прилошее. Но проф. Аргирова знае, че нищо такова няма да се случи. И така разсеяла недоверието на сливенчани и те се съгласили да имунизират децата си.

Трудностите в професията не са я отказали от нея, нито от това да търси пътища да помага на хората.