Как Радка Аргирова внесе вируса на СПИН в дамската си чанта в горещия и фатален 13.07.85
Опасенията на ДС - това е оръжие на Запада
Колегите я избягвали, забранили да стъпва в стола, обвинили я за смъртта на млада колежка, работила в другия край на коридора
Накарали я да провери за ХИВ пратка с банани от Колумбия
В юлската жега на 1985 г., на фаталния 13-и от самолет от Берлин слиза д-р Радка Аргирова. Носи дамска чантичка, в която има две епруветки с клетки - едната със заразени с вируса на ХИВ, а другата със здрави клетки. У нас още не се говори за СПИН, тестове не се провеждат.
Днешната председателка на Българското дружество по медицинска вирусология участва тогава в симпозиум в Хамбург, посветен на няколко патогена, между които и този за придобитата имунна недостатъчност. Там тя
разговаря със съоткривателя на вируса проф. Робърт Гало от САЩ,
който се учудва, че в България все още не се правят научни разработки по темата. Той й разрешава да вземе от неговите проби, като писмено упълномощава нейния ментор доц. Хунсман да й ги даде. Получава по 50 мл за всяка линия.
Документът се оказва незаменим за Радка Аргирова, тъй като, връщайки се в България, към нея започва да се прокрадва подозрение, че е станала проводник на биологично оръжие на американците. Това става ясно от биографичната книга за именитата вирусоложка "Псевдоним вирус с окраска диверсия" на Юлия Пискулийска.
"Беше ленив съботен ден, слизам от самолета с дамската си чантичка (а в нея - две пластмасови съдинки - наричаме ги матрачета, с безценните клетки)", разказва Радка Аргирова. Веднага отива да ги остави в термостата на института в БАН, в който работи.
В понеделник вече е започнала да ги размножава и изследва.
Още същия ден разказала на прекия си ръководител
в лабораторията и на директора какво и защо е донесла. И двамата били във възторг. Но те се оказват едва ли не единствените, които вярват на борбената дама, че намеренията й са чисто научни. Подобно нещо обаче не бива да се държи в тайна. СПИН е щекотлива тема по онова време в цял свят. Трябва да се съобщи на ръководството. Така отиват при председателя на БАН акад. Ангел Балевски и му съобщават новината.
Оттам нататък Радка Аргирова усеща ежедневно паническия страх на голямата част от колегите си. Никой не искал да влиза в лабораторията, в която тя работела, освен двамата шефове и лаборантката. Блокирали достъпа й до стола и не й разрешавали да обядва там, страхувайки се, че може да ги зарази със СПИН.
От цялата история се заинтересувала и вездесъщата Държавна сигурност.
Внедреният в института кадър
на МВР
- другарят Асен Танев, я накарал да опише подробно какво, как и защо е донесла.
Радка Аргирова усеща, че обръчът около нея се затяга. Нещастен случай в научното заведение води до ескалация на настроенията срещу нея. На другия край на дългия 60 метра коридор на етажа й само за 2 дни починала съвсем здрава млада колежка.
Веднага се пуснал слух, че заразата е дошла от стаята на изследващата ХИВ специалистка. Тя не просто отрича, но дава и доказателства, че подобно нещо е невъзможно да се случи. Няма как вирусът да изпадне от епруветките, да пропътува 60 метра и за два дни да убие човек. Напразно изтъква аргументи - колегите не й вярват и продължават да я избягват и да разпространяват слухове.
Години по-късно проф. Аргирова се запознава случайно с майката на починалата, която също е лекар. При разговора им се оказало, че колкото и да е била срината от смъртта на дъщеря си, тя никога не е подозирала това да е било от СПИН. Знаела много добре каква инфекция е получила младата жена и не обвинявала внеслата в чантата си вируса на ХИВ вирусоложка.
В един момент обаче съдбата й поднася неочакван подарък.
Получила заповед да занесе част от клетките в днешната Военномедицинска академия, а от тях се заинтересувал лично главният държавен санитарен инспектор. Поискал да се видят и да разбере всичко за тях. След тази среща той издал
писмена заповед – “Вирусът, Аргирова
и клетките да
останат живи”.
Но това идва заедно с почти денонощно наблюдение какво точно прави тя.
С една баничарка изнасят епруветките и ги настаняват в Националния център по заразни и паразитни болести, а ДС следи кога изследващата ги лекарка отива на работа, кога си тръгва, какво внася и какво изнася. Недоверието у колегите продължава. Малко хора разговарят с нея и лаборантката, страхувайки се да не се заразят.
Държавна сигурност я разпитва всеки ден - там пък се опасяват от провокации от страна на Запада. Постоянно трябва да отговаря защо точно на нея са дали вируса, дали не е биологично оръжие. В тази обстановка й помага мъжът на нейна приятелка, който й урежда среща с началника на кабинета на Тодор Живков - проф. Никола Попов.
Той й заръчва да изработи български тестове за откриване на СПИН. Но проф. Аргирова осъзнава, че явно информацията не е стигнала до МВР, което не знае за този разговор и за резултатите му, така че продължават да я разпитват.
Няколко месеца по-късно
доставените от Германия клетки умират
заради забавена доставка на бутилки с въглероден диоксид за термостата, в който се съхраняват.
След няколко години обаче разбира, че проблеми заради заразата е имала не само тя, но и проф. Гало, който й ги е дал. Срещат се на конференция в Западна Германия.
"Вижда ме, скача от стола си и тръгва към мене. "А, значи органите за сигурност у вас не са чак толкова страшни, вече си мислех, че няма да дойдете." Разказа ми, че американските разузнавателни служби по молба на българските си колеги са се свързали с него, за да изяснят дали действително ми е дал вируса, как, при какви обстоятелства и пр.", пише Радка Аргирова.
Изясняването отнело няколко дни, през които д-р Гало бил помолен да не напуска дома си. "Представяте ли си, цяла работна седмица от понеделник до петък
си седях у дома
и работата ми изоставаше.
А директорът ми - проф. Фаучи, ме помоли да не давам повече вирус на никого...", добавя именитата вирусоложка.
Въпреки че е работила с изключително опасни патогени, тя никога не се е страхувала, че може да се зарази. Затова пък години наред се е срещала с незнанието и недоверието не само на обикновените хора, но и на своите колеги.
В книгата се разказва за един случай, който е показателен. След като започват да тестват рискови групи, установяват африканец, болен от СПИН. Веднага е трябвало да бъде екстрадиран, но след установяване на положителния му резултат е бил настанен в затвора за последните дни в София.
Оттам се обаждат притеснени на Радка Аргирова. Чели, че вирусът се съдържа във всички телесни течности и се притесняват, че мъжът ще се изпоти и после хората, които пипнат белезниците му, ще се заразят. Тя ги успокоява, че ХИВ е във високи и опасни количества само в кръвта и спермата, а навсякъде другаде е в ниски, така че е достатъчно да дезинфекцират белезниците след изпращането на болния на самолета.
Недоразуменията обаче съпътстват напористата вирусоложка и след това. Един ден й се обадил акад. Атанас Малеев, че е пристигнал кораб с банани от Колумбия и се е разнесъл слухът, че са заразени със СПИН.
Разпоредил да бъдат изследвани. Няма как, обяснява Аргирова, на вируса са му необходими живи клетки, за да се размножи, а бананите са откъснати. Но не може да не се съобрази с височайшата заповед, направила тестове на два плода и описала отрицателния резултат. Тогава в института се пошегували, че ще си купят банани по празниците.
Когато установили
първата родилка
със СПИН,
директорът на института по педиатрия отказал да влезе в апартамента й.
Страхувал се да не се зарази. Аргирова отишла сама, дори пила кафе и яла кекс от тяхната трапеза. Често след това е ходила на гости и на свои пациенти. Никога не се е притеснявала от заразата.
Естествено, в края на соца няма как която и да е сфера да се размине, без да се намеси името на
пророчицата от Петрич.
Някъде през 1987 - 1988 г. при вирусоложката се появила една жена и й казала, че е болна от СПИН. Без изследване не може да се знае, отговорила й известната професорка.
"Не, аз ходих при Ванга и тя ми каза, че имам проблем, но да не ходя при нея, а да ида срещу затвора (там се е намирала лабораторията, в която е работила Радка Аргирова - б.р.), там има една мъничка с очила, тя знае всичко, кажи й. Аз се учудих какво ми казва, но дойдох тук, видях табелката на вратата, видях, че Вие сте ръководител и сте точно както Ванга Ви описа." Изследвали я и се оказала здрава.
За "вносителката" на вируса на СПИН у нас идва тежко време, когато разделят на две лабораторията и на нея не й позволяват да работи с истинския патоген. Опитва се да се завърне в Германия, като кандидатства за стипендия, но получава черен печат от немското посолство.
Почти никой не разговаря с нея. Дори тези, които искат да я поздравят за рождения й ден, се крият.
ДС открива дело срещу Аргирова под псевдоним "Вирус", с окраска "Диверсия". Всъщност е следена още като е на специализация в Западна Германия. Настанила се е в къща във Фрайбург и периодично осветявали стаята й от отсрещната сграда с прожектор.
Намирала е пред вратата си пакет, друг път - куфар,
а хазяите отричат да са били техни. Кой и как е проникнал в заключената къща, за нея няма съмнение, че е било предупреждение.
Преди да замине, служител на ДС я е предупредил да внимава да не се случи като в Москва. Радка Аргирова добре знае как на бърза ръка са я накарали да напусне руската столица, когато след защитата на докторантурата си поискала политическо убежище, за да работи там.
И докато от СССР лесно могат да я върнат, ДС се опасява да не забегне в Западна Германия. Така е разтълкувала смисъла на оставения празен куфар пред вратата й.
С нея се заемат хора на високо ниво.
Лично шуреят на Тодор Живков - акад. Атанас Малеев,
който е на посещение в Баден-Баден, разбрал за нейната специализация и наредил да я върнат в България месец по-рано от предвиденото и да води манифестацията за 24 май.
Билетът й бил купен, но близките й я увещавали да се прибере, че родителите й били болни. Така се наложило да си смени полета, но не се разделя с желанието си да проучва вирусите. Тръгнала за България с кафез с мишки, заразени с поредния патоген. Заварва майка си и баща си напълно здрави, но води манифестацията за 24 май. Опитните животинчета обаче умират, тъй като тук няма подходящи условия, и експериментът е провален.
Но това не отказва Радка Аргирова от любимата й специалност.
Днес тя твърди, че вече е постигнала мечтата на живота си - да проучва вируси.
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
"Американците са много прост народ, как можаха да изберат Тръмп", мислеше си бай Гошо, докато...
"Американците са много прост народ, как можаха да изберат Тръмп", мислеше си бай Гошо, докато пускаше SMS кого да изгонят от "Биг Брадър". *От