Не успяха да накарат хотелиерите да свалят цените под 250 долара, създадоха хиляди еднотипни стаи в еднотипни кооперации, разположени на еднотипни улици

200 млрд. долара държавна пара е хвърлил Катар по това световно. Макар че бълха ги ухапала, би казал народът. Но домакините наистина са се постарали. Всъщност тук хората биха могли да се засегнат само от две неща - ако обидиш религията им по някакъв начин и ако кажеш, че нещо на световното не ти харесва. Страшно много

държат да се харесат на гостите

на световното и хвърлят наистина невероятни усилия.

Стадионите са топ. Всеки си има някаква специфична черта във външния вид, която е хем типично катарска, хем е интересна, хем не пречи на основното, заради което се строи един стадион - да се играе футбол. "Ал Баит" например, където се игра мачът на откриването, е във формата на бедуинска шатра. "Ал Джануб", проектиран от архитектурното студио на Заха Хадид и лично от нея, трябва

да прилича на лодка на местните рибари

"Лусаил" пък е като златен отвън и неслучайно там ще се играе финалът на световното.

На мен най-интересен ми беше Стадион 974, който е направен от 974 метални контейнера за морски превози. Даже тоалетната е в контейнер. Твърдят, че случайно се е получило точно от толкова контейнера да сглобят стадиона, но мен ме съмнява - все пак телефонният код на Катар е +974.

Това световно е уникално и с това, че на практика всички фенове живеят в един град - да, много голям, но един. Такова невероятно струпване прави от Доха един съвременен Вавилон и трябва да се отдаде дължимото на домакините - справили са се за петица, дори пет плюс.

Три са основните проблеми

при организацията на големите първенства - нощувки, транспорт, охрана. С яденето все някак всеки се справя - ресторанти, уличен джънкфуд, магазини, пазари, но за другите си трябва сериозна логистика.

След като стана ясно, че държавата няма как да накара

местните

хотелиери

да смъкнат цените до под 250-300 долара за вечер, се премина към спасителен вариант с временни жилища. Има големи количества фургони за живеене, които се предоставят на феновете. Има и специално построени градчета, които не знам за какво ще се ползват след световното. Става въпрос за стотици, ако не и хиляди еднотипни стаи в еднотипни кооперации, разположени на еднотипни улици. Малко като някаква футуристична антиутопия.

Аз самият живея в такова градче - Барахат ал Джамун, клъстър S, сграда V05, стая 02. Условията са малко по-добри от затворническа килия и доста по-зле от стая в студентско общежитие. Две метални легла, две гардеробчета със скромни размери и баня с тоалетна.

Няма столове и маса, няма телевизор

Има една малка кухничка с хладилник и микровълнова печка на всеки четири стаи. Но пък има уайфай. Е, често прекъсва, но и без това никой не се задържа в стаята, освен за да се наспи.

Транспортът е на ниво. И за феновете, и за журналистите. За пет световни първенства преди това толкова много автобуси на едно място не съм виждал. Всичките са нови и брандирани за световното.

Като казвам много, значи наистина много, защото сами си представете, че трябва да извозите възможно най-бързо от точка А до точка В (най-често стадион, метростанция и там, където живеят феновете) между 35 и 70 хиляди зрители.

Справят се домакините, браво

С охраната също няма особен проблем. Първата цедка е още при кандидатстването за световното. Издава се документ, наричан карта "Хая", който замества и визата, и картата за градския транспорт. Полиция има навсякъде, но някак си ненатрапчиво, униформените са любезни и главно гледат да помогнат. В интерес на истината фенски изцепка досега не е имало.

Задължително трябва да се отбележи и работата на доброволците.

В Доха около стадионите и метростанциите не можеш да направиш и пет крачки, без да се натъкнеш на някой от тях. Всеки трети е с онези огромни ръчички, с които показват посоката, винаги са готови да обяснят, да насочат, изобщо гледат да са от полза на гостите на световното.