Германия и Франция още от 2008 г. са скептични за членството на Киев в НАТО

Присъединяването на Украйна към НАТО е проблем още от 2008 г., независимо че тогава букурещката декларация от срещата на върха на алианса отвори вратите за Украйна и за Грузия. Предвид конфликта на Киев с Москва обаче, особено след анексирането на Крим, влизането на Украйна в блока означаваше директен конфликт Русия - НАТО. Тогава по силата на чл. 5 от Договора на алианса НАТО трябва да се намеси и да осигури защитата на териториалната цялост на Украйна.

Затова не е случайно, че през целия този близо 15-годишен период страните в ЕС и НАТО подкрепяхме стремежа на Украйна да стане член на НАТО, а не самото членство, което е много различно. Това беше известно както на украинските власти, така и на правителствата на страните членки. Друг е въпросът, че подавахме сигнали към украинското общество, които знаехме, че няма да се случат. Ние не бяхме съвсем честни спрямо Украйна.

Реакцията на Володимир Зеленски след присъединяването на четирите украински области към Русия бе да подаде молба за ускорено приемане на страната в НАТО. В тази ситуация обаче това е още по-малко вероятно, защото това означава НАТО да се включи във войната срещу Русия. Нека да не забравяме, че първото и може би най-важно политическо заявление в цялата тази криза беше направено от страна на

САЩ и НАТО, които заявиха: “Няма да воюваме с Русия в Украйна”

Тези аргументи не са се променили от 2008 г. насам. Напротив - станали са още по-тежки.

Тогава по същата причина на срещата на върха в Букурещ редица страни бяха предпазливи и скептични относно този процес. На първо място това са Германия и Франция, които на всички етапи досега са търсили диалога. И които единствени в периода преди войната и след нейното започване търсиха реално политическо решение на този конфликт. Няма основание да смятаме, че тяхната позиция ще се промени, а те не са и единствените.

Големият проблем е, че последните 20 години войната се върна в нашето съзнание. Сега спокойно и академично започнахме да разсъждаваме за възможността от ядрена война, сякаш това е нещо битово. С всеки един етап, когато подобни теми почнат да се обсъждат, рано или късно почва да нараства опасността от глобален конфликт.