Чърчил е имал по-сериозни грижи от това да ни мрази

За Хитлер Балканите са ресурсна база, която не иска да остави на друг

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език. През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история "Стоунбукс" в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят.

Eто че отмина и този 9 септември. Както предрекох миналия път, отново се проявиха интелектуалци от всякакъв калибър, които започнаха популярно да ни обясняват какъв рай на земята сме били, преди да дойде Червената армия, а както винаги, се чуха и гласове (слава богу, по-малко от обичайното, явно възрастта и войната в Украйна си казват думата), че всъщност сме били освобождавани от "монархофашизма".

Сравнително скоро си казах мнението за българския фашизъм на страниците на "168 часа" и затова не смятам, че точно сега трябва пак да се връщам към темата. За това дали Царство България е било онзи бленуван рай, за който всички ние трябва да скърбим, писах в предишния брой на вестника.

За тези, които все още не са успели да го прочетат, ще припомня накратко моята теза - да, развивали сме се добре и вероятно сме били на прав път, но на България е предстояло да измине доста дълъг път, докато стигне до райските двери.

През 1946 г. у нас почти една четвърт от населението са били официално неграмотни, а някъде около три четвърти са живеели в селата. Дребното фермерство във всичките му разновидности е било основен поминък в държавата, а промишлеността, която е основен двигател на всеки растеж, едва е надигнала глава.

За какъв рай говорим тогава?

Моят вътрешен аз винаги се е бунтувал срещу прекалено простичките и рационални обяснения. Като например, че Червената армия дошла у нас просто ей така и поставила на власт комунистическата партия. Да, това е факт и се е случило не само в България, но и в доста други страни. Проблемът обаче е на кой етап в своето социално-икономическо развитие са се намирали всички тези страни, преди да пристигнат съветските танкове, и от каква база са започнали да развиват новия си живот, след като окупаторите са си тръгнали.

Ако се замислим (и най-вече ако прочетем нещичко тук-там), ще се окаже, че ножицата на разделението между нас и държави като Полша, Чехия и Унгария не е била в наша полза нито "преди девети", нито "след десети".

А това е повод за сериозен размисъл как растем ментално, духовно и интелектуално като хора и като нация. Защото машини се купуват, пътища се строят, инвестиции се намират, но бъдещето зависи именно от това как се развиват нашият манталитет и интелект.

Не бих желал "да дълбая"повече в подобни донякъде философски теми и затова минавам направо към днешната си, така да се каже, лекция, а тя е защо Сталин завладя България?

Ще започна банално - причините за това са няколко. Може да ги разделим на две групи.

В първата група попадат геополитическите. Ако ги обобщим, ще видим, че 9 септември е станал необратим, защото България се превръща в пресечна точка на интересите на почти всички основнии "играчи", диктуващи събитията през Втората световна война.

Сталин/СССР

У Сталин винаги са борили два "демона" - властолюбивият, който го е подтиквал да контролира земи и хора, и параноичният, който е шепнел в ухото му, че Русия, пардон, Съветският съюз ще бъде нападнат и затрит от зъл и могъщ враг. Едва ли може да се намери друга географска локация освен турските проливи, където тези два демона в по-голяма степен едновременно показват "рогата си". Сталин вижда Босфора и Дарданелите като своеобразна порта, през която може да пуска своя флот в Средиземно море (а оттам и океанските простори са близо) когато си поиска, както и да я затвара за достъп към Черно море в случай на опасност. Всъщност той не е някакъв новатор в това отношение, това е нещо, което много добре са съзнавали всички руски царе и императори от време оно. Той просто следва завета им, завет който се оказа истинско проклятие за всички руско-съветски властелини от времето на Петър Велики до Путин в наши дни.

Проливите обаче имат една доста неприятна за всеки агресор особеност - те са твърде големи като площ и не може просто така да дойде някой флот, да направи десант и да установи пълен контрол в двете посоки. Нужна е най-вече мащабна сухопътна операция, която да елиминира солидните брегови укрепления с удар от тила. Това много добре са го знаели всички руски императори, съзнавал го е и Сталин и затова на всички тях им е била нужна България. Това е тема за един по-подробен анализ, който аз възнамерявам да направя някой път, а сега нека да минем към следващия играч.

Хитлер/Германия

Смятан с право за един от подпалвачите на Втората световна война, Хитлер всъщност въобще не е имал намерение да воюва на Балканите, а по-скоро е бил принуден от обстоятелствата да открие нов фронт в "задния си двор". За Германия Балканите са били преди всичко ресурсна база, както и сфера за оказване на "меко" влияние, където тя да може да дърпа конците чрез разни икономически и дипломатически лостове, без при това да се налага да си цапа ръцете. Както и да го погледнем, балканските страни хич не са за изпускане - в тях се ражда храна в изобилие, от суровинна гледна точка тук присъства почти цялата Менделеева таблица, пък и ако знаеш как (например чрез винаги добре работещото "разделяй и владей"), винаги можеш да ги контролираш,

без да се налага да пращаш войски

Именно страхът на Хитлер, че ще изпусне суровините, с които се снабдява от тукашните земи, го кара да драсне клечката на прословутото балканско "буре с барут".

През есента на 1940 г. той се чувства заплашен едновременно от изток (от Сталин, който изявява претенции към Румъния - основния източник на суров петрол за нацистката военна машина, както и към проливите), така и от юг, където всеки момент се очаква да дебаркират британски войски в Гърция.

За да предотврати потенциалната загуба на всички природни ресурси, които предлага нашият регион, той вкарва войски първо в Румъния, а после и в България. Обикновено се смята, че причината за намесата му е провалилата се с гръм и трясък инвазия на Мусолини в Гърция през късната есен на 1940 г., но както се казваше в един готин филм,

“ако не беше това, щеше да е нещо друго”...

При тези обстоятелства е много трудно да си представим, че бихме могли да останем встрани от конфликта независимо дали като неутрален, пасивен, или активен участник в него. А оттам до идването на Червената армия е било само въпрос на време. Просто сме се оказали в пресечната точка на твърде много чужди интереси.

И още нещо. Традиционният разказ е, че в България е имало някаква фашистка върхушка, свързана с Хитлер, а всички други у нас и в околкните страни едва ли не са пъшкали под някакво "робство". Истината обаче е доста по-прозаична и комплицирана. Не само в България, но и в съседите ни традиционно винаги е имало силни прогермански лобита.

В Гърция например симпатиите на цялото общество, като изключим доста влиятелните комунисти, са били разделени почти поравно между Германия и Англия. Неслучайно там има изключително силен колаборационизъм по време на окупацията. Подобна е била ситуацията в Турция, която по време на войната остава неутрална дори и защото противостоянието на двете лобита

достига равновесната

си точка

и колебанията им взаимно се компенсират. Югославия направо си е граничила с немскоговорещия свят, има значителен по обем инвестиции от страна на Третия райх (включително и в авиационен завод), а последните правителства, управлявали до пролетта на 1941 г., са традиционно прогермански. При това забележете, че макар и за кратко, Югославия се присъединява към Тристранния пакт и само превратът от 27 март 1941 г. прекъсва това състояние. Друг фактор, който определя силните прогермански настроения в Югоизточна Европа, са солидните групи етнически немци, живели в района практически до края на 20-и век. Имало ги е и в Унгария, и в Румъния, и в Югославия и навсякъде тези компактни общности са наброявали стотици хиляди. Фактите сочат, че най-изявените представители на тези общности са заемали ключови позиции в политиката, икономиката, армията, изявявали са се като бизнесмени и културни дейци. А това означава една много силна регионална обвързаност в политическо, икономическо и културно отношение с Третия райх. Ако го погледнем от този ъгъл, излиза, че не някаква си прогерманска върхушка е вкарала България във войната, а България традиционно е била част от един значителен по площ и пъстър като характер германски свят, който в един момент е станал бойно поле.

Чърчил/

Великобритания

Отново трябва да започна с клише - Чърчил ни мразел, освен това ни бил продал на Сталин. Този станал вече традиционен наратив и най-вече неговата деконструкция си заслужава отделен материал, който аз ще се постарая да подготвя за вас в близко бъдеще, а сега ще се спра на най-важното. Да започнем оттам, че последното нещо, което е диктувало отношението на Чърчил към нас, е било някакво си там поражение при Дарданелите, случило се четвърт век преди той да бъде избран за премиер-министър, при това без ние да имаме някаква пряка вина за него. Човекът определено си е имал доста по-сериозни грижи от това да си седи някъде и да ни мрази. Иначе британската външна политика традиционно е била прагматична и най-вече географски ориентирана. Тоест любовта/омразата както на Чърчил, така и на неговите предшественици/наследници винаги е зависила от това кой и най-вече коя държава къде се е намирала и каква полза Великобритания би извлякла от това, а не кой на кого бил набил канчето.

Конкретно Чърчил е имал доста мръсни планове

относно Третото българско царство, които, ако ги изброим в един списък откъм зловещност, то бомбардировките и някакви си там процентни листчета ще са някъде най-отдолу.

Засега ще оставя вашето любопитство леко възбудено, а аз ще се огранича само с едно доста простичко обобщение - на най-известния и колоритен британски премиер-министър въобще не му е пукало за нас, така че приказките, че едва ли не ни бил продал на Сталин, ги намирам за, меко казано, несъстоятелни.

Коя е втората група причини, довели до установяването на комунистически режим у нас, четете в следващия брой.