Луканов му дава номера си, за да го търси при нужда. После като депутат комикът е гузен, че му се “отблагодарява” с реч срещу него

“Мисля, че ние бяхме първолачета, току-що влезли в часа по демокрация”, признавал е Колев

На изборите през 1990 г. Тодор Колев категорично побеждава като кандидат на СДС своя противник от БСП в битката за народния вот и е избран за депутат.

“Стана ми ясно, че и магаре да бяха предложили, щяха да го изберат”, признава обичаният актьор в своята автобиография “Варненското софиянче от Шумен: Житие и страдание грешного Тодора”.

В паметния ден на откриването на първата сесия на Великото народно събрание с много негови познати, с които са се уважавали, трябва да седнат на различни страни. Те - наляво, той - надясно.

Много от противниците му са го аплодирали в театъра - като Андрей Луканов например. Самият Колев разказва, че с него никога не са били близки, но той винаги го е поздравявал, когато е присъствал на негов спектакъл.

През 1985 г. двамата се засичат в един самолет за България и Луканов извиква актьора при него в първа класа. Разпитва го за работата му, а той се оплаква, че са му спрели плочата, че не му е позволено да се показва по телевизията, да прави концерти и че му се подиграват отвсякъде. Разказва му и за слуха, че е бил в затвора, който дълго време го мъчи. Заключава, че му е писнало, и се отказва, а Луканов му казва в никакъв случай да не го прави. Дори си дава телефона, за да го потърси Колев при нужда.

“Разбира се, никога не съм му се обаждал. Дори му се "отблагодарих", когато в Народното събрание се обсъждаше въпросът за избирането му за министър на външните работи. Неговите съпартийци говореха каква фигура е той, колко голям опит има. Бил цар на еквилибристиката във външните отношения. Станах и се намесих в дебатите.

Изказването ми беше: “Ние не избираме човек, който трябва да играе в цирка. Андрей Луканов не е акробат, макар че лявата страна се опитва да го представи като такъв. С много лека ръка се обсъжда въпросът за дипломацията и външните отношения. А когато се говори за еквилибристика, респективно свързана с политиката, никой не разглежда проблема откъм опасността, която изпитва еквилибристът, вдигнат на трапец 10 метра над арената. Защото, ако падне оттам, никога няма да стане. Но изглежда, че хората, подкрепящи Андрей Луканов, стоят на позицията, че няма нищо страшно, ако нещата се срутят.”

На другия ден Луканов пиеше кафе във фоайето на парламента и ме извика при себе си.

- Как сте, г-н Луканов?

- Как да съм. Тошко, меко казано, ти ми еба майката.

Смутих се, защото той наистина беше човек с авторитет, но потвърдих, че съм бил прав, поне така мисля.

- Прав беше. Ама ми еба майката.

Оттогава до ден днешен, особено след убийството му - не зная какво беше това убийство, не искам и да мисля, - се чувствам някак си гузен пред този човек и пред паметта му. Той не заслужаваше да остроумнича, и то публично, да развивам пледоарии в защита на нашите позиции на негов гръб.”

С Александър Лилов пък Колев има забавна история, тъй като живеят в една кооперация. Веднъж със Стефан Данаилов, почерпени, решават да се пошегуват с жената на Тодор. Майор Деянов залепва със скоч, разпънат на задната стена на асансьора, своя приятел от 11-ия етаж. После се обажда на Доротея да си го прибере. Само че междувременно в асансьора се качва Лилов с охраната си, подсмихвайки се под мустак. Доротея онемява, като вижда картинката на разпънатия си мъж с двамата му спътници.

Легендарният актьор никога няма да забрави и един безкрайно комичен момент, когато се сформира парламентарната група на СДС. Тогава на вътрешното събрание им обясняват, че те трябва да седят от дясната страна, защото са десница, и се уточнява кое е дясно и кое е ляво.

“Разбира се, никой не се смееше, а аз щях да почина от смях, казвах си, че ако това се заснеме и покаже, никой няма да повярва. Бяхме в една зала на ул. “Кърниградска”. Горе на сцената - Жельо Желев и още един-двама. Човекът отгоре пояснява:

- Моето ляво е ваше дясно.

Звучеше абсурдно. Желю Желев се опита да обясни по-просто, но някои започнаха да се препират откъде трябва да се гледа, за да се уточни кое е ляво и кое - дясно. Настана пълно объркване, бяхме като първолачета. Всъщност това е точната дума. Правило ми е впечатление, че някои хора се взеха много на сериозно и за кратко време повярваха, че са политици. А бе наивно е да се наричаш политик, след като хабер си нямаш от тая работа, защото 45 години си живял в тоталитарно общество под команда. А сега изведнъж се оказва, че през тези 45 години ти си се готвил за този ден, за да можеш да политиканстваш и да бъдеш политик. Мисля, че ние бяхме първолачета, току-що влезли в часа по демокрация. Трябваше да се учим на демокрация, да правим демократични закони, макар че думата “правим” в случая звучи смешно. Но така беше - правехме демократични закони.”

Според Тодор Колев в онова начално време Желю Желев е бил единственият формиран политик и човекът, който е можел да озаптява доста необузданата маса на СДС. Лидер.