Доклад на Българския хелзинкски комитет и резолюция на Европейския парламент за репресиите в Русия спасиха Алексей Алчин от екстрадиция в родината му. Решение на Апелативния съд във Варна отхвърля искането на прокуратурата за предаването на Алчин в Москва под конвой. Първата инстанция се произнесе преди 3 седмици за неговото екстрадиране, но сега той остава в България. Освен това е подал молба за убежище у нас, но тя е още в процедура и няма статут.

Казусът на руснака предизвика протести с искане той да не бъде предаван на Москва. Алексей Алчин стана известен на 24 февруари, когато пред руското консулство във Варна изгори паспорта и военната си книжка на протест срещу започналата война в Украйна. През юни прокуратурата в Москва го обяви за международно издирване и той беше задържан у нас и вкаран в ареста. Според Алчин и защитата му причината са политическите възгледи на бизнесмена, който живее от 5 г. у нас. Според прокуратурата извършеното от него престъпление е икономическо и няма връзка със ситуацията в Русия. Разследването срещу него е от 2015 г. и е обявен за издирване през 2018-а - далеч преди избухването на войната в Украйна.

46-годишният Алчин е обвинен за данъчни престъпления в Русия. Разследван е за сключване на договори, подписване на документи с невярно съдържание и финансови преводи. Вредите за Русия са оценени на 282 млн. рубли, или 5 млн. евро. Според законите там го грозят до 6 г. затвор.

Руснакът има статут на временно пребиваващ в България. Упрвлява недвижими имоти, треньор е по бойни спортове и е участвал в хуманитарни акции за украинските бежанци.

До окончателното решение да не предаваме Алчин на Русия се стига след внимателен преглед на няколко доклада. Един от тях е на Българския хелзинкски комитет, изготвен специално заради делото за екстрадиция на Алексей Алчин. 

“Няма съмнение, че Русия е засилила репресиите срещу мирни демонстранти, защитници на човешките права и активисти на гражданското общество и протестиращи срещу войната. Промените в руското законодателство се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и чужбина с водената политика на страната”, пише в решението на Апелативния съд във Варна. Според магистратите има риск положението на Алчин да бъде утежнено заради политическите му убеждения. В доклада на БХК се сочи, че в много случаи наказателните обвинения в Русия са за престъпления, които са видимо несвързани с политическата дейност, като например икономически и данъчни.

По искането за екстрадиция прокуратурата в Русия е предоставила гаранции, че Алексей няма да бъде преследван по политически мотиви. Апелативният съд обаче изразява съмнение за това и подчертава, че на 16 март Руската федерация е изключена от Съвета на Европа, а от 16 септември престава да е високодоговаряща държава по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Посочва се, че дори при досегашното членство на Русия в Съвета на Европа страната не е изпълнила решенията по 90% от делата за проблеми с човешките права, по които са постановени осъдителни решения срещу нея. Тенденцията е от последните 10 г.

Ако Алексей Алчин беше екстрадиран в Русия, той щеше да бъде вкаран в ареста. За това съдиите са изследвали резултати от проучвания на ситуацията в местата за лишаване от свобода там. Те показват системен проблем с произволни задържания, липса на мотиви в съдебните актове, забавени разглеждания на обжалването на мерки за неотклонение, липса на справедлив процес при разглеждане на задържането, лоши условия.

За да откажат екстрадицията на руснака в родината му, магистратите посочват и данни от доклад на “Уърлд джъстис проджект” за 2021 г., които показват сериозен проблем с върховенството на правото в Русия.