Стефан Гецов се изправил над Първия като Вожда над Гьоринг, за да му се кара, но след това изчезнал от приятелския му кръг

По време на управлението си Тодор Живков искал да посочи публично грешките на Георги Димитров, но му попречили. Годишнината от смъртта на Първия - 5 август 1998 г., е добър повод тази история да бъде разказана.

Това се случва някъде през май 1972 г., когато се подготвя филм за Димитров по случай 90 години от рождението му. Живков отишъл лично в Киноцентъра, за да го гледа. Поздравил режисьора Христо Христов за успеха и казал уж на шега: "Ако си обръснеш и брадата, цена няма да имаш, може и председател на Съюза на кинематографистите да те направим."

Така и станало. Много скоро Христов изместил от този пост създателя на българската анимация Тодор Динов, но филмът не бил пуснат на екран през юни, когато била годишнината - за изненада на всички

по изрично нареждане от отдела на ЦК

Павел Писарев, който разказва тази история в книгата си "Такива ги запомних", нямал никакво обяснение за това, освен че идвало лято и вероятно нямало да се събере необходимият брой зрители. Но това не била истинската причина.

"Не след дълго Тодор Живков ни покани на вечеря - мен, Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Георги Джагаров, Стефан Гецов - и обясни, че ни събира по повод предстоящата международна конференция, посветена на 90-годишнината на Георги Димитров, на която ще присъстват партийни величия, учени и творци от страната и чужбина - спомня си Павел Писарев. - Искал да си свери часовника за оценката на Димитров и да се консултира за това, което ще говори.

Каза, че Димитров е голяма фигура, но покрай големите му заслуги трябва вече да се оценят и някои грешки. И

започна от Септемврийското въстание, сталинизма,

убийствата на дейци на международното комунистическо движение и на българи в СССР, присъдата на Никола Петков и обесването на Трайчо Костов, отдаването на Пиринския край и Македония на Тито и опитите за федерация с Югославия.

"Заслугите на Георги Димитров като съратник на Димитър Благоев за болшевизирането на партията, Лайпцигският процес, мястото му като генерален секретар на Коминтерна, антифашистката борба, ролята му за организиране на българската и европейската съпротива против Хитлеровия фашизъм по време на войната, теорията му за народната демокрация, Петият конгрес на партията 1948 г. са толкова значителни, че името и делото на Георги Димитров ще издържат и някои негативни оценки", обясни Живков.

Всички слушахме с наведени глави, но Стефан Гецов се надигна, стана прав, надвеси се над Тато и като Георги Димитров над Гьоринг на Лайпцигския процес размаха пръст и с гробовен глас, почти имитирайки бившия премиер, решително възрази: "Не бива да се прави това, не ние, българите, трябва да сме инициатори.

От Георги Димитров нищо няма да остане,

ако се кажат тия работи, а и вие ще поемете голям грях, партията и българите няма да ви го простят, другарю Живков!"

Стефан Гецов или беше пийнал набързо, или защитаваше филма, който току-що беше сътворил с талант и сърце, и се беше вживял. Откъде събра тоя кураж, не знам. Но зачервен, той беше вън от нормалното поведение и чинопочитанието, което винаги спазвахме пред Тодор. Живков се сви, вдигна ръце пред лицето си, като да се защити, и започна: "Чакай бе, Стефане, чакай бе, аз само се съветвам с вас, няма да дам такава оценка на ЦК, аз само се консултирам."

Бившият Първи веднага сменя темата на вечерята, а на международната конференция чете обичайното хвалебствено слово, като филмът се пуска на екран. Павел Писарев и кинокритици отправят предложение към ЦК на авторите на филма Христо Христов и Стефан Гецов да се даде орден "Георги Димитров", но това така и не се случва. А не след дълго Стефан Гецов изчезва от приятелския кръг на Тодор Живков под претекст, че се изложил, напивайки се.

В началото на управлението си Тодор

Живков се обявявал за ученик на Георги Димитров

Казвал, че и двамата са без образование, печатари, издигнати от софийската организация, но по-късно сменил теорията - обяснявал, че го е задминал в политиката, а бившият премиер на България станал неудобен в обкръжението на Тато.

15 години по-късно, в условията на Перестройката, Тодор Живков предложил да отпадне думата "Димитровски" и това било осъществено на пленум на ЦК на БКП.