Така  ще приземи партиите към нуждите на хората

Всички варианти за изход в политическата ситуация след падането на правителството на Кирил Петков са абстрактни, защото в една или друга степен или гадаем, или се досещаме, или предполагаме. Но поне могат да се опишат.

1. Първият и най-логичен вариант е да не се правят опити за съставяне на нов кабинет и направо да се ходи на предсрочни избори. Този вариант може да се оценява по различен начин и най-вероятно всички ще са прави - че това е лошо, че няма да доведе до развръзка на пъзела, че има натрупана електорална умора от миналата година, което би довело до още по-ниска избирателна активност, и най-важното - че няма да доведе до устойчиво мнозинство в следващия парламент. Но такъв вариант поне е честен. Другото - може да се формира някакво мнозинство в сегашния парламент и да се излъчи ново правителство, но то ще бъде такава мъка и агония, че по-скоро е възможно всички вкупом да пожелаят нови избори колкото може по-бързо.

И да, 121 депутати могат да свалят едно правителство, но със 121, при това не всички твои, а част от тях напазарувани, не може да се управлява.

2. Междинен вариант е да се правят неискрени опити в рамките на този парламент за формиране на мнозинство, за да се спечели време с цел да се довърши актуализацията на бюджета, която едва ли ще срещне съпротива от опозицията. По този начин изборите може да се отместят по към края на годината. Това обаче не е в интерес на сегашните управляващи.

Те впрочем имат интерес от бързи избори,

защото бяха потънали на терена. Сега обаче има ситуация, в която могат да възстановят загубената си електорална мощ. Но времето не работи в тяхна полза и колкото по-нататък се отместват евентуалните следващи избори, за тях ще става по-лошо.

3. При насрочване на предсрочни избори сега инициативата отново минава в ръцете на президента Румен Радев, а това най-малко се желае и от управляващи, и от опозиция. Не мога да прогнозирам как ще се договорят, за да го избегнат, освен ако управляващите не се прегърнат с ГЕРБ, ДПС и още някой от опозицията.

Помня летните протести пред сараите на Доган от представители на ДБ. В един момент ДПС строи от другата страна на оградата своя агитка. Един от агитката сподели: “Те викат “Оставка!” и ние викаме “Оставка!”, те викат “Долу!” и ние викаме “Долу!”. Ама по едно време се събрахме и изпушихме по една цигара...

Но при конфронтационната риторика на Кирил Петков и компания не виждам начин да се случи някакъв разговор, защото той отрича всякаква възможност за договаряне.

А няколко ключови теми

няма как да се решат, без да се постигне съгласие

Очевидно обаче Петков търси силови варианти или някакви подмолни.

Такива бяха обещанията “Аз ще отцепя още депутати.” Но дори да го направи, това ще бъде агония, мъчително и той нищо няма да спечели. Това само засилва отвращението на избирателите към партийния живот.

Нека обаче не се залъгваме - не сме в пика на политическата криза, а в самото ѝ начало. Трябва ни нова конституционна формула - и далеч не става дума за президентска република. Трябва ни нова форма за регулиране на политическите партии, които се обособиха като тяснопартийни групи около лидерите си и по този начин узурпираха целия живот, в това число и парламента, без връзка с избирателите и със спадаща избирателна активност.

Става дума за селфконтрол на парламента и нуждата да се раздели на две камари, за да има възможност за контрол и на местната власт върху централната и по този начин да се регулира поведението на партиите в законодателния орган, защото в момента той наистина е безконтролен. И онези, които се настанят там, черпят цялата си сила и власт и се откъсват от действителните нужди на хората. Да не говорим, че партийната субсидия за парламентарно представените партии разврати политическия живот до такава степен, че партиите вече нито се борят за гласовете на избирателите, нито събират членски внос с измисления мотив да не се били корумпирали.

Всичко това трябва да се обмисли, защото едни нови парламентарни избори в бъдеще няма да разплетат този пъзел. Няма да доведат до формиране на устойчиво мнозинство, и то не безпринципно, както при сегашната четворна коалиция е логично в идейно отношение да води страната напред.