Как на северната ни съседка се наложи да затяга колана

Сред най-често посочваните негативни примери в разговорите около бюджета през последните няколко седмици е Румъния.

Напълно оправдано – северната ни съседка реализира много висок бюджетен дефицит няколко поредни години, резултат от експанзия на разходите, щедри плащания и често нерационални данъчни преференции и привилегии.

Финансирането на този дефицит изисква значително повишаване на държавния дълг, което има естествен лимит – склонността на кредиторите да купуват облигации на приемлива цена.

Тук ще разгледаме мерките, приети в опит да се ограничат и обърнат тези процеси, с намек към бъдещето в България, ако запазим настоящата траектория.

На първо място – какво се случи с бюджета в Румъния? В средата на миналото десетилетие правителството преразпределя 35-36% от БВП, но след 2020 г. този дял надхвърля 40% до цели 44% за 2024 г.

Факторите са многообразни – от бърз ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток (които вероятно звучат много познато на българския читател).

Тази щедрост обаче не е съчетана с повишена възможност държавата да събира приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт. Не е изненада, че в кризата заради пандемията той достига 9% през 2020 г. В номинално изражение “дупката” в бюджета нараства от 837 млн. евро през 2015 г. до над 33 млрд. евро през 2024 г. Очаквано, дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг – от под 60 млрд. евро в средата на миналото десетилетие до над 193 млрд. през 2024 г. и прогноза за над 220 млрд. през настоящата. Докато дефицитът отдавна не се вписва в европейското фискално правило от под 3% от БВП, то най-вероятно догодина и дългът ще надхвърли прага от 60%.

Рязкото влошаване на фискалните показатели принуждава румънското правителство да въведе редица мерки за балансиране на бюджета, да подобрят събираемостта и да ограничат разходите:

- Промени в режима на данъчно облагане на микропредприятията, които целят да разширят данъчната основа, въведени още през 2022 г.;

- Минимален данък върху оборота на големи фирми, промени в режимите на малки предприятия и допълнителна дигитализация на счетоводството с цел намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта;

- Повишения на акцизи през 2023 и през 2025 г.;

- Две последователни повишения на данък дивидент – първо до 10% в края на 2024 г., след това – до 16%, заложено от началото на 2026 г.;

- Въвеждане на 1% данък върху строителството;

- Премахване на данъчни преференции върху определени сектори – ИТ, строителство, производство на храни;

- Удвояване на данъка върху оборота на банките – от 2 до 4%;

- Увеличение на данъка добавена стойност – от 19 на 21%, както и фиксиране на намалените ставки на 11%;

- Замразяване на заплатите, бонусите, компенсациите в публичния сектор на равнищата от декември 2024 г.;

- Забавяне на индексацията на специалните пенсии (на магистрати, военни и т.н.) с ръст до темпа на инфлацията;

- Редица ограничения за покупки на стоки и услуги в публичната сфера, въведени още през 2023 г.;

- Замразяване на назначенията в публичната сфера и забрана на запълването на празен щат за периода 2024-2026 г.;

- Забрана за увеличението на разходите за персонал в публичните предприятия, както и забрана за наемане в държавните фирми на загуба;

- Намаляване на заплатите и свиване на щата на регулаторите.

Списъкът е дълъг, а описаните тук мерки не изчерпват действията на румънското правителство от последните 2-3 години.

Насоката обаче е повече от ясна – затягане на контрола, разширяване на данъчната основа, повишение на редица данъчни ставки, които засягат цялото потребление и бизнес, свиване на публичната заетост и замразяване на разходи.

Всичко това се случва под зоркия поглед на МВФ; на този етап не му се е налагало да дава заем, а само да съветва управляващите, но бъдещето зависи от успеха на мерките. Междувременно периодът на бърз икономически растеж е отдавна в миналото – през 2023 г. ръстът на БВП се забавя до 2,3%, а през 2024 г. – до 0,9%; прогнозата на ЕК за 2025 г. е за растеж от едва 1,4%.

С необходимата уговорка, че всяка държава (и бюджетът ) са различни - от фискална гледна точка България днес прилича на Румъния през 2018-2019 г. Дефицитът се движи по ръба, а дългът расте, при това в години без значителна криза и външен шок.

Погледът към Румъния днес е и към България след 2-3 години, ако разширяването на бюджетните разходи не бъде прекъснато, а преразпределението – свито до под 40% от БВП.

*Заглавията са на редакцията.