Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Глобалният труел – теория и практика

Русия стреля първа и загуби

Предишната студена война приличаше на класически холивудски уестърн, където кулминацията е дуелът – двама са застанали в средата на улицата и се гледат свирепо, напрежението расте, в един миг лошият посяга към патлака, но добрият го изпреварва и го убива заслужено. Разколебан от прекалена гласност и перестройка, СССР не изигра ролята докрай, разкопча колана с револверите и се предаде.

Сега Русия се завърна и търси втори шанс, но пък новата студена война е принципно различна. Тя не е дуел, а труел. Една срещу друга вече са се изправили 3 равнобедрени империи - САЩ, Русия и Китай, заедно със своите сателити. И трите могат да унищожат другите две, но тактиката и стратегията за горещата фаза на конфликта е много по-сложна.

В миналото беше дуел, а сега стана “труел” – дуел между трима.

При дуела има не повече от 3 - 4 възможни развития на конфликта. При труела вече стават десетки и дори стотици. Геостратегическият конфликт, наречен “Голямата игра”, при три равно противопоставени империи изисква безкрайно сложни изчисления, които не са по силите на обикновен човек.

Класически уестърн с “труел” накрая е “Добрият, лошият и грозният” (The Good, the Bad and the Ugly) от 1966 г. Това не бе холивудски филм, а италиански уестърн с режисьор Серджо Леоне. Някои кинокритици и до днес смятат, че това е най-великият уестърн на всички времена. Интересното е да си го припомним на фона на днешната глобална ситуация.

Ролята на Добрия се играе от младия тогава и още жив Клинт Йистууд, на Лошия - от Лий ван Клийф, а Грозният бе Илай Уолък. Накрая на филма те се изправят един срещу друг в триъгълник по средата на огромно военно гробище и едно безкрайно и мъчително дебнене кой пръв ще посегне към патлака.

Наградата за оцелелия е заровеното съкровище.

Сега наградата също е заровено съкровище – ресурсите на Русия.

И също империите посягат към патлаците, но играта е прекалено сложна, за да я схванем с невъоръжен ум.

Днес никой не помни, но през 1966 г. “Добрият, лошият и грозният” минаваше за алегория на Виетнамската война. Както казах, глобалното противопоставяне тогава беше дуел, тъй като СССР и Китай играеха заедно, а Виетнам беше “прокси”, както е на мода да се казва днес.

Днес Китай е напълно самостоятелен, той е възходящата империя и не е съюзник на никого. Този път “прокси” се оказа Украйна.

Труелът е сложна математическа задача от Теорията на вероятноститe. Няма да занимавам уважаемия читател със самата нея, още повече че и аз не я разбирам, но все пак ще дам един-два примера за илюстрация.

Да вземем най-простия вариант – тримата каубои са еднакви майстори.

Ако в момента на стрелбата всеки е и стрелец, и мишена едновременно, накрая и тримата ще лежат на земята. Хитрата стратегия е да накараш другите двама да стрелят един срещу друг, а после да довършиш оцелелия.

Как става това? Просто забавяш ваденето на патлака. Другите двама го забелязват с крайчеца на окото, оставят те за после и стрелят срещу непосредствената заплаха, т.е. един срещу друг. После или и двамата лежат на земята, или единият е оцелял, но ти имаш възможност да го застреляш пръв.

Оказва се, че в тази скоростна надпревара забавянето помага. В нашия случай вероятно победителят вече е Китай, който просто чака.

Разбира се, теорията на труела е безкрайно по-сложна. Да вземем друг казус – тримата стрелят един след друг и не са еднакви майстори. Например пръв е Добрият, но шансът да улучи е едва 50 на сто. После е Лошият с 80 на сто. И накрая е Грозният със 100 на сто – ако стреля, винаги убива.

Какво да прави Добрият? Ако стреля по Лошия и го улучи, после Грозният гарантирано го убива. Ако стреля по Грозния, после Лошият има 80 на сто шанс да го довърши с един изстрел.

Най-разумният ход е да стреля във въздуха. След него Лошият е длъжен да стреля по Грозния, тъй като после веднага идва неговият ред, а Добрият може да бъде отложен.

И така нататък, и така нататък.

Математическият модел е безкрайно сложен и няма изобщо да навлизам, но интересното е, че да стреляш пръв на месо, не е предимство, а грешка.

Затова най-хитрият вариант е да отклониш вниманието на противника към “проксито”, т. е. страничен кибик, който не участва в големия труел, но посяга към кобура и изведнъж се превръща в цел.

Да го наречем “прокси”, както е модно сега.

В глобалния труел проксито е просто задължително, тъй като иначе се рискува ядрена война. Затова истинската битка е коя суперсила да натрупа повече проксита и как да ги нахъса – състезание, в което Кремъл тотално се провали. Кремъл и до днес не схваща, че в тази игра малките държави са му много важни.

САЩ успяха да насочат Русия към Украйна, но едновременно с това се опитват да предизвикат Китай с проксито Тайван. Китай обаче е мъдър. Тайван е китайски, казва Пекин, но ние можем да чакаме. И ако чака достатъчно дълго, съкровищата на Сибир сами ще му паднат в ръцете, а после и Тайван. Сам ще дойде за суровини.

В САЩ тези игри се моделират на стотици суперкомпютри някъде в недрата на Дълбоката държава, а президентът Джо Байдън е просто актьор, който играе сценки за емоционално въздействие и отвличане на вниманието.

Путин обаче е на върха на система, в която той самият дава указания за най-важните неща, а отдолу му дават само подробностите, които той иска. И така се лъжат взаимно. Той бе подмамен да започне пръв и влезе в капан.*

Що се отнася до Китай, не знам как там си създават геостратегиите, но явно следват съвета на своя древен мъдрец Сун Дзъ: “Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си да се носят по течението покрай теб”.

*За капана, в който влезе Русия, виж Путин - агент на ЦРУ?