Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Топучен от САЩ, 1988 г.: Моля седнете! Българите правят суперкомпютри!

Пророческо интервю на проф. Томас Липерт програмира смайващия ни успех в IT сектора

В три поредни статии в този брой на "168 часа" представяме как се стигна до появата на Института за изкуствен интелект INSAIT и как бяха привлечени топучени от цял свят в това вълнуващо начинание. 

Появата на Института за изкуствен интелект INSAIT в България, подкрепен от топ изследователски центрове и компании, за мнозина може да звучи като екзотична случайност, но това изобщо не е така. Подобна "аномалия" в страна като България може да се случи само ако тя има своята солидна предистория.

Всичко започва много по-рано, но в края на октомври 1988 г. е едно от ключовите събития.

Тогава зам.-директорът на суперкомпютърния център на САЩ - Националната лаборатория в Лос Аламос - д-р Ан Хейс пристига в България, за да оцени възможностите на произведения у нас суперкомпютър. Безпрецедентна

визита

на висш американски военен в страна от Източния блок.

"Малко по-късно тя ни изпрати откритата част на доклада си, в който пишеше: "Моля, седнете! Българите правят суперкомпютри." Това сподели преди време в интервю за "168 часа" председателят на Националния център за суперкомпютърни приложения проф. Стоян Марков.

20 години по-късно, през 2008 г., той и колегата му Пламен Вачков предлагат Министерството на финансите да задели средства за първия суперкомпютър в Източна Европа и на Балканите. Финансовият министър Пламен Орешарски преценява, че това е една от най-смислените идеи и застава зад проекта. Така е поставена основата на сътрудничеството между българските специалисти и лабораторията на IBM в Цюрих, дала на света

4 Нобелови лауреати

Когато суперкомпютърът е готов, на него са качени 32 софтуерни приложения за молекулярна биология, генно инженерство, изследвания на вируси, моделиране на динамиката на въздушните потоци, квантова химия, търсене на нови материали и др. Горе-долу по това време започва и сътрудничеството между екипа на проф. Светозар Маргенов и техните колеги от ETH Цюрих.

Когато бг машината е готова, тя е с невероятната за онова време производителност от 26 000 милиарда операции в секунда - тогава на планетата има само 12 подобни "чудовища". Около центъра бързо се събират физици, генетици, доктори, химици, фармацевти и компютърджии, които горят от желание да покажат, че и те могат да правят научни изследвания със суперкомпютри. Всичко се развива

на бързи обороти

и на 15 февруари 2008 директорът на един от най-големите изследователски центрове в Европа "Ай Би Ем Рисърч" - Цюрих, д-р Матиас Кайзерверт и проф. Стоян Марков подписват споразумение за съвместна изследователска дейност.

Неслучайно три години по-късно, през 2011 г., професорът от Фармацевтичния факултет Ирини Дойчинова заяви пред "168 часа", че вече се стремят максимално точно на суперкомпютър да възпроизведат реалните взаимодействия между дадено лекарство и определена биомакромолекула. Още тогава тя прогнозира, че времето за търсене на нови медикаменти многократно ще бъде съкратено и че започва работата на българските специалисти с

големите

фармацевтични компании

по света и по европейски проекти.

"За да се открие медикамент, трябва да се намерят молекули, които да се свържат с тази, която вреди на организма, и да се блокира нейното биологично действие", обясни тогава и проф. Леандър Литов от Физическия факултет на Софийския университет.

"Суперкомпютрите са

ключова технология

за ЕС - коментира пред вестника и Томас Екерман, шеф на Комуникационни системи на Суперкомпютърния център в Юлих. - Българският Национален център за суперкомпютърни приложения е партньор в Европейския консорциум PRACE (Partnership for Advanced Computing in Europe), при това много важен партньор за нас. Суперкомпютърът ви е мощен, той е много важна система за науката на България и за бъдещото и на други страни. Вашите специалисти са много добри, имаме много добри работни отношения, подкрепяме се, те много допринасят за общата работа."

Подобно е и мнението на тогавашния зам.-ректор на Софийския университет проф. Недю Попиванов: "Ако за този суперкомпютър се намерят важни научни задачи (някои от които вече сме предложили), в ръцете на българските изследователи той ще е

мощно оръжие

за сериозни научни изследвания. Убеден съм, че при правилно използване, освен като стимул за нови научни разработки, той ще донесе и допълнителни средства на страната и ще се изплати многократно. Вярвам, че една сериозна част от научната и проектната дейност на Софийския университет може да бъде свързана с работата суперкомпютъра."

Пак през 2011 г. един от гениите на Европа, който сега е в основата и на европейския квантов компютър, проф. Томас Липерт, заяви пред "168 часа", че българската машина се нарежда сред първите десет в света по предлаган софтуер.

"Вашето ноу-хау може да ви направи невероятно ефективни в икономически план", каза тогава пред "168 часа" д-р Мачей Ремишевски, зам.-шеф в Ай Б Ем по суперкомпютри в Европа. Той даде за пример Германия, която по време на кризата създава центъра в Юлих, защото вярва, че това е много добра инвестиция за икономиката й. Подобен център създадоха балтийските държави. "Забележете, че те са първите, които успешно излизат от кризата", добави Ремишевски. Може би затова интервюто на Липерт през 2011 г. се оказа пророческо: "Европейският съюз се ангажира със суперкомпютрите. България е част от този процес, тя е партньор в програмата, става конкурентоспособна благодарение на това, което е от полза за целия ЕС. Инструментите с голяма изчислителна мощ са от изключителна важност за европейската наука и дори смятам, че

те могат да бъдат ключът

към развитието й занапред.

Ако развивате технологии и софтуер днес, ще сте много напред след 5 - 10 години, ще сте много по-конкурентни. Това са ключови технологии, иновации, изключително важни за бъдещето, за климатичните промени. Суперкомпютрите помагат при създаването на нови материали, за развитието на биологията, математиката, индустрията, това са все неща от полза за всяка икономика. Разбира се, отнема известно време преди да видите ползите, но ако не направите това, за вас ще е зле, ще изостанете."

През 2015 г. с решение на правителството на Пламен Орешарски са заделени средства за закупуването на нов хетерогенен суперкомпютър, в който е заложена смесена архитектура на стандартни процесори и ускорители на Intel. Тъй като за първи се въвежда тази технология, концернът прави

30% отстъпка

Проектант на новата машина е проф. Марков, а в екипа му са специалисти от групата на Георги Робев.

Националният център за суперкомпютърни приложения участваше и в проекта за създаване на прототипа DEEP EST на exascale суперкомпютър с модулна архитектура, за която проф. Липерт получи европейски и американски патенти. Днес всички суперкомпютри, с които се гони производителност няколко стотин милиона милиарда операции в секунда, стъпват на тази архитектура.

Как се стигна до появата на вълнуващото начинание INSAIT, четете тук и тук.