Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Започва ли настъплението на новата раса - хората киборги

Проектът "Човешки мозък" на Европа ще е ключов за гигантския скок, който предстои пред развитието на изкуствения интелект

БГ учени създават все по-мощни суперкомпютри, но най-важният въпрос е къде се заражда съзнанието 

В три поредни статии в този брой на "168 часа" представяме как се стигна до появата на Института за изкуствен интелект INSAIT и как бяха привлечени топучени от цял свят в това вълнуващо начинание. Първата част можете да прочетете тук.

През 2016 г. в интервю по случай 25-годишнината на вестник "24 часа" проф. Стоян Марков коментира, че суперкомпютрите с няколко стотин милиона милиарда операции в секунда "ще имат достатъчно мощност да "акумулират и асимилират знания", като използват съвкупността от различни методи за обучение и респективно софтуер. След като натрупа достатъчно знания, такъв суперкомпютър трябва да може да се самообучава. Това се нарича "дълбоко познание" (Дeep machine learning) - софтуерната обвивка на цифровия модел на мозъка, която ще го "очовечи", и интелигентните компютри ще еволюират в креативни машини. Нещо като втора раса някога в далечното бъдеще".

През 2018 г. е направен нов гигантски скок. Еврокомисарят Мария Габриел предлага и Европейската комисия взема историческото решение страните членки и Комисията да създадат консорциума EuroHPC JU. Неговата задача е да изгради европейската инфраструктура от високопроизводителни изчислителни системи и системи за съхранение и обработване на големи масиви от информация, която да изведе Европа на водещи позиции в цифровия преход, да повиши конкурентоспособността на европейската продукция на световния пазар и да подобри качеството на живот на европейските граждани. В началото на 2019 г. в София е взето

историческото решение

ЕК да вложи в проекта 486 млн. евро и със същата сума да се включат и държавите членки и асоциираните. Целта е да се акумулират 1 млрд. евро.

За да подкрепят идеята за нови още по-мощни компютри, за срещата у нас пристигат научният ръководител на европейския проект "Човешки мозък" проф. Катрин Амунтс и президентът на PRACE проф. Томас Липерт.

"Всяка голяма стъпка в технологичното развитие идва с рискове, но това не бива да ни кара да се обръщаме срещу технологичния прогрес - коментира тогава пред вестника проф. Амунтс. - Ако мощният инструмент на AI се използва отговорно и в интерес на човечеството, очакваните предимства са огромни."

Някъде по това време изкуственият интелект е поставен на нови, скоростни релси. Неслучайно тогава проф. Липерт обясни, че мечтата му е да разбере как мозъкът събира, съхранява и обработва информация и как стига до заключения. Както и че в бъдеще би искал да знае къде е мястото, където се заражда съзнанието.

На въпрос на "168 часа" каква е нейната мечта, проф. Амунтс каза, че иска да разбере "как изключително сложни явления като съзнание и интелигентност могат да се появят от сравнително прости елементи като firing nerve cells (сигнали между невроните - бел. ред.). От друга страна, аз също се интересувам от това как принципите за изграждане на мозъчната организация ограничават разбирането ни - включително на себе си или начина, по който възприемаме природата,

пространството

и времето, как изграждаме теории. Проектът провежда много изследвания с директни приложения и в медицината. Освен факта, че това е един от най-завладяващите въпроси на човешкото същество." 

Още тогава проф. Липерт предупреди, че застаряващото общество ще изисква нови технологии от типа на автономните автомобили, но за целта ще са необходими петафлопови компютри. Те обаче трябваше да си имат подходящи "домове" и EuroHPC обявява конкурс за страни домакини на 5 петафлопови и 3 exascale компютъра. България

спечели конкурса

и стана домакин на европейския суперкомпютър Discoverer. Проф. Стоян Марков проектира машината, избра топологията на свръхбързата комуникационна мрежа и комплектова управляващия софтуер, така че той ефективно да изпълнява на нея програми с хиляди паралелни изчислителни потоци. Д-р Кристина Капанова подготви техническата и технологическа документация за конкурса. Резултатът - от страните от Източна Европа и Балканите само България, Словения и Чехия спечелиха конкурса и бяха избрани за страни домакини на суперкомпютрите на EuroHPC. Нещо повече, българският Discoverer е с най-доброто съотношение между производителност и цена спрямо всички останали петаскейл компютри в EuroHPC JU.

Машината вече работи на пълни обороти, на нея се провеждат перманентни обучения на специалисти не само от страната, а и от цяла Европа и региона. През септември фармацевти и програмисти от целия ЕС тук се обучаваха с различни видове софтуер

как да търсят

нови лекарства

Курсът бе съвместна инициатива на топспециалисти в тази област - от PRACE, BioExcel Centre of Excellence, STFC Daresbury Laboratory, Софийския университет, в партньорство с AstraZeneca и NostrumBiodiscovery. В началото на тази година на българската машина бяха проведени още няколко обучения, едно от които бе с европейския център за върхови постижения в изследванията на горивните процеси CoEC, чиято главна цел е разработка на чисти двигатели с вътрешно горене и горива, които да са ефективни и щадящи за природата, за да подпомогнат

Зеления преход

на ЕС. Така съвсем закономерно в началото на годината се стигна до големия пробив - Европа вече има свой работещ квантов компютър и в проекта участваха двама българи - проф. Марков и д-р Капанова. В момента тя е технически директор на канадска компания и създава квантов емулатор, ускоряващ хиляди пъти скоростта на обикновените лаптопи.

"Обединяването на квантовите и суперкомпютърните технологии е от ключово значение за подкрепата на големи научни пробиви – заяви Мария Габриел по време на откриването в Юлих. - Това е като отваряне на врати към нови светове с голям иновационен потенциал." Така, колкото и невероятно да звучи, малка България вече е създала три центъра. Първият е Националният център за суперкомпютърни приложения, който шест пъти спечели конкурсите за участие във всички проекти на PRACE и е член на Европейски център за върхови постижения. След 19-те обучения у нас вече над 270 курсисти активно използват суперкомпютрите и повечето от тях правят

успешна кариера

не само в България, но и на Запад. Вторият център е GATE, а третият - Центърът за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии. Всички те си сътрудничат с най-добрите европейски институти в Европа като Fraunhofer Institute for Experimental Software Engineering, Gauss Centre for Supercomputing, обединяващ центровете за суперкомпютърни приложения в Щутгарт, Юлих и Лайбниц. Бг специалисти работят в общи проекти с френския концерн за атомна енергетика CEA , с френската организация за високопроизводителни изчисления GENCI , с TERATEC, със суперкомпютърния център в Барселона, с този в Италия, с Daresbury Laboratory, с Hartree Centre, с Bioexcel, фокусиран върху компютърните биомолекулярни изследвания.

Всъщност именно това сътрудничество подготви почвата за появата на следващото ниво - INSAIT. Можем само да се надяваме, че това ще е фундаментът на България, за да изгради солидна база от знания, опит и инфраструктура, които ще я превърнат в активен член на Цифрова Европа, развиваща индустрии с висока добавена стойност.