Президентът на Руанда Пол Кагаме, с когото премиерът Кирил Петков се срещна в Брюксел вчера, е бил наричан през годините с много имена – от автократ до любимец на глобалния елит. Но има едно название, което най-много му приляга според мен. Пол Кагаме е некоронованият крал на колтана.

Това е рядък минерал, от който се извлича тантал – особено ценен елемент, използван в направата на всички наши мобилни телефони, компютри и всевъзможни електронни джаджи, а също много нужен в самолетостроенето и други високотехнологични производства.

Половината от световните доставки на колтан идват именно от Руанда, която Кагаме управлява повече от две десетилетия. Пол Кагаме често може да бъде срещнат по разни важни световни форуми като този в Давос например. Последният път, когато го видях, беше в Доха през декември 2019 г.

Помня един от въпросите, които му бе зададен публично: Г-н президент, вие сте любимец на много световни лидери, смятате ли, че щяха да ви харесват толкова, ако нямахте колтан. Той отговори: Не се стремя да бъда любим на никого, но бих се радвал да имам много повече неща от колтан.

През цялото време на сцената демонстрираше себе си - хладнокръвен, пресметлив, интелигентен...

Ако някъде в Африка има повече колтан, отколкото в Руанда, то е в съседна Демократична република Конго. И по-точно в две от нейните провинции - Южно и Северно Киву. Затова и през годините руандийците или имаха своя армия оттатък границата, или поддържаха разни бунтовнически групировки. Но тъй като в тамошните мини копаят предимно деца, а с парите от добива се финансира една безкрайна касапница (Втората конгоанска война бе причинена от надпревара за тези ресурси), то продукцията от Конго бе турена под международно ембарго. И по примера с кървавите диаманти, светът нарече тези минерали конфликтни.

Обаче. Ако конгоанският колтан бъде докаран тайно в Руанда – страна с чудесно международно реноме, управлявана от технократ, който неуморно се бори с корупцията - тогава той става руандийски колтан и вече се изнася много по-лесно. Включително и в Европа. Товари се на кораби в Дар ес Салам, Танзания, които го докарват на пристанище Пирея в Гърция, а после минавайки по т.нар. Балкански път, ценната суровина се отправя към Централна Европа. Припомням една стара история. Но все пак.

Гърция, България, Словакия. Това са трите страни, с премиерите на които Пол Кагаме избра да се срещне вчера в Брюксел - Кирякос Мицотакис, Кирил Петков и Едуард Хегер. Разбира се, това е чисто съвпадение. Пък и ако са говорили по актуални бизнес въпроси – отлично! Това на никого у нас не би направило лошо впечатление.

Само дето прессъобщението от срещата на Петков и Кагаме разбуни леко духовете. Сигурно защото се състоеше от едно-единствено изречение – Кагаме ни поздрави за борбата с корупцията. Комюникетата от срещи с африкански лидери от калибъра на Кагаме, мисля си, изискват повече внимание. Този човек не е кой да е.