Тежко боледуване от рак на панкреаса разделя Владимир Димитров - Майстора с Шишковци и го лишава от възможността да прекара последните си дни там. Умира в болница в София през 1960 година и е погребан в Централните гробища. Изпратен е без каквато и да било официална церемония. По онова време неговото творчество сякаш остава незабелязано от първите в държавата. Макар да е известна информацията за всичките му награди извън страната, той не се доближава до списъците на тогавашната власт с културни дейци.

Местните хора са съкрушени от това, че е погребан в София. Те знаят какво е предсмъртното му желание - да почива навеки в Шишковци.

Част от неговите модели първи подемат инициативата

Най-напред пишат до Окръжния комитет на партията. Отговорът е, че не е възможно гробът му да бъде преместен, защото никой от БКП няма да разреши подобно нещо.

Местните хора не се отказват. Няколко души отиват на крака в Министерството на културата, за да искат тленните му останки да се преместят. Там също никой не чува молбите им. Изминават близо десет години, в които все повече се споменава за значимата роля на художника в българското изкуство. Историци са категорични, че решаваща роля за това има Людмила Живкова. Тя е дълбоко заинтересована от живота и творчеството му. По-късно пише монография за живота му, която така и не довършва заради внезапната си смърт.

Тодор Живков вика на среща лекаря, който го лекува до последно. Именно той потвърждава, че пред него Майстора е споделил желанието си последният му дом да бъде в Шишковци. Освен това настоявал да бъде погребан като най-обикновен човек в селските гробища и да засадят две дръвчета от двете страни на плочата му.