Калин Терзийски със стихотворение във фейсбук за върлуващия щам на COVID-19. Eто и поста: 

ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА ЗА ОМИКРОН

Тъй като един мильон

Имат вече омикрон

Ще е твърде в тон

Ала белепошкия шансон

Да има и шансон

За тъй модерния омикрон

Не че някой е чел

Мишел Фуко внимателнон

Та да си припомни

Как към края на петнайсти век

Насмешливият култ към смъртта

Е отстъпил на насмешливия наратив

за Лудостта, та, омикрон, омикрон

забравям, тичам постоянно, лутам се

из шарения свят

ах оомикрон

(каква беше тази токсична песничка от детството ми?)

естествено, че не беше за омикрон, а за някаква друга жалостива идиотщина, която

беше завзела малките глави на човеците

о, да, май на роси кирилова или на адолф айхман

или на сомоса, не помня, случва се

имало едно време омикрон

той си имал камион

ной си имал камион

ала с този камион можеш да нарежеш слон

и да имаш цял бонбон, на парчета милион

на децата да го дам, на децата да го дам

сладко да ядат

сладко да ядат

ам ам, омикрон,

омикрон, страхът от него е

насладата

и смисълът едничък

на тези

които нямат друг повод за живеене.