Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първият български танк е амфибия

Промените през 1989 г. слагат точка на перспективния проект

Олекотената версия - невидима за радарите

Научноизследователският технологичен институт в Казанлък е запазена марка в родното оръжейно производство. Военните специалисти, както и редовите любители на оръжия знаят за какво иде реч. Но малцина са тези, които знаят, че на чертожните маси на казанлъшките

оръжейни конструктори,

възпитаници на водещи съветски "специални" университети, се раждат чертежите на първия български танк.

"Много добре си спомням, че на един технически съвет през 1979 година "спуснаха" задачата за създаването на лек плаващ танк – разказва инж. Тодор Загорчев, дългогодишен директор на Научноизследователския технологичен институт (НИТИ). – В интерес на истината, нашите най-добри оръжейни специалисти бяха

скептични, че България е в състояние

да направи собствен танк."

Всъщност идеята се ражда в Министерството на народната отбрана. Министърът възлага задачата на Военния научно-технически институт, който изготвя рамково задание със съответните параметри на бойната машина. И това задание се спуска на спецовете от НИТИ.

"Все пак наложи се решението

бойната машина да се базира на едно от двете верижни бронирани шасита,

които се произвеждаха от българския Военно-промишлен комплекс – припомня инж. Загорчев. - Първото е МТЛБ.

Нека да разшифровам инициалите – това е Многоцелевой Тягач Легкий Бронированный; тоест това е влекач, с тази цел е създадена машината от конструкторското бюро на ген. Белоусов. И не става за танк. В Съветската армия, а и в БНА го използвахме и във варианта на бронетранспортьор. Със своята скромна броня той може да опази живата сила от осколки и от стрелково оръжие с калибър 7,62 мм. Но ако попадне на мушката на 12-милиметрова картечница, тя го прави на решето."

Самият инж. Загорчев е възпитаник на Тулския политехнически институт, където е завършил специалност "стрелково оръжие".

Вторият тип бронирано шаси е 2С1, върху което е базирана самоходната гаубица "Гвоздика".

Всъщност ходовата част на 2С1 е основана на доработеното шаси на познатия ни МТЛБ. "Гвоздика" може да плава, да преодолява височини с наклон до 40 градуса и да развива скорост до 60 км/ч на шосе.

Българските оръжейници се спират на втория вариант – шасито 2С1. Още повече че те вече са го използвали при проектирането на българския бронетранспортьор БМП-23. За да повишат маневреността на танка, проектантите от НИТИ

скъсяват корпуса

на шасито,

усилват бронята,

повдигат борда

(за по-добра плавучест) и увеличават просвета за по-голяма проходимост на танка. Оборудват го и с гумени вериги, тоест с метална верига, но с гумено-металически шарнир, като на Т72. Този тип вериги вече са били усвоени като производство от завод "Зебра" в Курило.

Любопитно е, че изискванията към първия роден танк са били твърде максималистични – да има непробиваема броня и да е със СТЕЛТ технология, тоест неоткриваем от радарите на противника.

Инж. Калчо Жеков по онова време е ръководител направление в НИТИ и свидетелства, че с техническото решение относно бронята на танка са се заели специалистите от ВТИ. Те решават

да експериментират с минерала зеолит,

който се добива в Източните Родопи.

"Идеята за "непробиваемост" се реализира по принцип чрез поставяне на фалш-броня – обяснява инж. Жеков. – Тоест втора стоманена плоча, а между нея и същинската броня остава празно пространство, което може да се запълни с метални сачми или дори пластмаса. Целта е кумулативният снаряд да се залепи за фалш-бронята и да впръска високотемпературния си заряд в празното пространство - двойното дъно, а не във вътрешния обем на бойната машина. Колегите са решили да поставят вместо фалш-броня зеолитни плочи. Тъй като не са метал, те

неутрализират и отразения сигнал

на вражеските локатори.”

Споменът за проекта "Първи български танк" обаче е съхранен и благодарение на колекционера на стара българска техника Антон Оруш, който описва и събира всички постижения на българската научно-технологическа индустрия от миналото до наши дни. Той припомня, че като потенциален боен опонент на родната машина е разглеждан югославският танк М-84, разработен на базата на съветския Т-72. Българският танк трябвало да има потенциал да противодейства и на немския танк Leopard-2, с който са въоръжени тогава нашите натовски противници Гърция и Турция.

Теглото на българския танк е проектирано на 18 тона, с тричленен екипаж. Конструкторите предлагат да се използва 100 мм противотанково оръдие МТ-12 ,,Рапира", по лиценз на Япония и ФРГ. Боекомплектът е от 40 бронебойни снаряда, производство на ВМЗ-Сопот. За поразяването на бронирана техника от далечна дистанция бил разработен и

специален

боеприпас с ядро

от високотвърд материал

Танкът бил оборудван и със стрелково оръжие - една 7,62 мм сдвоена ПКТ картечница, производство на казанлъшкия МК "Фридрих Енгелс", плюс още една голямокалибрена картечница 12,7 мм НСВТ (или 14,5 мм КПВТ).

Конструкторите първоначално възнамеряват да използват двигател от Т-55 или Т-72, но впоследствие се отказват от идеята, защото те са твърде обемисти.

Било решено двигателят с мощност 600 - 700 к.с. да се произведе в Завода за дизелови двигатели във Варна, успешно усвоил пет типа лицензионни мотори на Perkins Engines. Инж. Петър Попов обаче си спомня, че имало и вариант двигателят да е MAN. Максималната скорост била предвидена за 70 км/ч на суша и 6 км/ч при преодоляването на водни препятствия.

По спомени на експерти от ВТИ, в края на 1988 г. проектът за първия български танк минал успешно

през финално одобрение от водещи специалисти

и военните. Конструкторите пристъпват към изработка на макети и детайли. Но идва историческият 10 ноември 1989 и проектът изпада в безтегловност. Така "демократичният" хаос слага кръст на една многообещаваща разработка. От която остава като тъжен спомен само един голямогабаритен макет, който се пази в колекцията на Антон Оруш.

А че проектът за лек български танк-амфибия е изпреварил поне с 30 години времето си, доказва една разработка на сръбски оръжейници, които миналата година направиха пробни изпитания точно на такава иновация. Разбира се, без зеолитната броня.

Какви други оръжия са произведени в Казанлък, четете ТУК.