Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Смъртоносните BG бойни машини, които се родиха в НИТИ-Казанлък

Освен първия български танк в Казанлък са разработени самоходна 120 мм минохвъргачка "Тунджа", бойна машина на пехотата, верижна машина за дистанционно миниране. Но и на автоматите. "Арсенал" и неговата гърмяща продукция отдавна са се превърнали в част от българския фолклор.

Освен АК-47, който вече носи името "Арсенал", тук, в Долината на розите са родени и много от бойните машини, които са неразделна част от ежедневието на Българската армия. Нека започнем с първата в армиите на страните от Варшавския договор

самоходна, амфибийна

120 мм минохвъргачка

Точната й идентификация е 2S11 "Тунджа" (Б1-10). Една уникална за времето си разработка с главен конструктор инж. Георги Ишмериев.

Най-голямото разстояние на стрелба с нея е 5520 м, а най-малката далекобойност е 450 м. Максималната начална скорост на боеприпаса е 264 м/с, а ъглите на възвишение са от 45 до 80 градуса. Минохвъргачката има скорострелност с поправка на насочването 6 изстрела в минута. Практическата скорострелност без поправка на насочването достига 15 изстрела в минута. Машината е с бойно тегло от 12 540 кг. Тя достига максимална скорост 62 км/ч.

Минохвъргачката е в състояние да преодолява и водни прегради, като плава със скорост 6 км/ч. Разчетът е от пет човека. "Тунджа” е въоръжена и със 7,62 мм куполна картечница ПКТ

Огънят се коригира от преден наблюдател,

разположен в изнесения боен пост. Според военните специалисти българската минохвъргачка е страшно оръжие с много голяма поразяваща мощ. В българските Сухопътни войски и в момента има на въоръжение 212 "тунджи". Бойните машини участват и в регулярните съвместни учения на съюзническите войски от НАТО на полигона край сливенското Ново село и печелят одобрението на нашите партньори.

Всеки, който е работил в предприятията на българския Военнопромишлен комплекс, получаваше навремето по 30 - 40 лв. добавка "секретни", за да опазва военната тайна. Разбира се, военните разузнавания на Гърция и Турция - тогавашните ни преки натовски врагове - знаеха в детайли какви яйца се мътеха в българските военни заводи. И все пак, за конспирация, чуждестранните ни клиенти се наричаха с шифровани имена, например страната "F". Друга тайна беше изделието "1300". Зад това юбилярски засекретено име се криеше всеизвестната днес Бойна машина на пехотата БМП-23.

"Да, легендарното изделие "1300" също е наша разработка, на НИТИ – спомня си оръжейният конструктор инж. Петър Попов. – На практика компонентите на бойната машина се изработваха от военните заводи в Червен бряг и Търговище, само куполът се произвеждаше в тогавашния комбинат "Фридрих Енгелс", днешния казанлъшки "Арсенал"."

БМП-23 е разработена на база верижното шаси на мощната съветска самоходна гаубица 2С1 "Гвоздика", която се произвежда по лиценз у нас по това време.

"Предвид възложеното ни задание

българската бойна машина на пехотата трябваше да има много по-здрава броня от тази на съветската БМП-1

Наложи се да потърсим по-мощен двигател и да се подсили окачването, предвид пресечения терен на евентуалните бойни действия", обяснява замисъла инж. Попов.

Корпусът също бива цялостно модифициран, за да се обособи просторно войсково отделение в задната част, за шестима оборудвани пехотинци, седнали гръб до гръб. Завареният стоманен корпус бил подсилен с предна броня, дебела 23 мм, която може да издържи на 23 мм снаряди. Куполът е съоръжен с 23 мм автоматично оръдие 2A14. Въоръжението се допълва от коаксиална лека картечница 7,62 мм; за да поразява танкове на по-големи разстояния, се използва ракетна пускова установка 9K11 Malyutka ATGM, наскоро заменена с 9K111 Fagot. Последната е ракета SACLOS, снабдена с 1,7 кг високоексплозивна противотанкова бойна глава.