Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кирил Петков преди 15 г.: Опасно е бордът да се срине Премиерът Кирил Петков

Пише курсовата си работа в Харвард в екип с още петима души, рекламират го като етнически българин, работил и учил в страната

Според Кирил Петков най-голямата опасност пред страната ни е валутният борд да се срине. Това пише в курсовата му работа от Харвард през май 2007 г. на тема "Българският клъстер за облекло. Микроикономика на конкурентоспособността" и е в сътрудничество с още петима души - проф. Майкъл Портър, проф. Крисчън Кетълс, Патрис Клаус, Мая Хорий и Джеймс Саймънс.

Проблемът, изтъкнат в документа, е, че банки от еврозоната, които очакват валутният борд да премине плавно към приемане на еврото при текущите валутни курсове,

масово са отпуснали кредити на

българите в евро

"Това осигурява реален достъп до отрицателни лихви, тъй като българската инфлация е 7,3%, а лихвените проценти в евро са 3,75%", пише в курсовата работа от 2007 г. Прави се изводът, че тези евтини кредити са изиграли своята положителна роля, като са помогнали за покупателната способност и инвестициите. Но при срив на борда кредитите в евро за левови активи ще доведат до икономически проблеми. Подобни опасения са изказвали и други икономисти, но засега няма изгледи да се случи до приемането на общата валута в ЕС през 2024 г.

Перспективата за включването ни в еврозоната и кризата заради пандемията накара много наши сънародници да се върнат у нас. Завършвайки Харвард, Кирил Петков се е подготвял за подобна стъпка и е потърсил данни дали има и други като него, тъй като към онзи момент страната ни тъкмо е влязла в Европейския съюз. В курсовата му работа пише, че все повече млади и българи на средна възраст избират отново да живеят и работят в родината си, след като са минали през обучение в чужбина. Той се позовава и на данни, изнесени от тогавашния министър на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Може би някои от тях са се насочили към индустрията за облекло, върху която е фокусирана курсовата работа на Кирил Петков. Той се спира и на статистиката, че около 1,1 милиона българи са заминали в чужбина в годините след 1990-а.

Дава за пример

известната дизайнерка Милена Добрева,

която е завършила българско училище, но развива бизнес в Лондон и Ню Йорк. Голям брой професионалисти живеят зад граница, но са се върнали, за да започнат бизнес тук, добавя Кирил Петков и скоро след това се прибира в България.

Пристигналите от чужбина българи са отворили над 65 фирми за висококачествено производство и дизайн на облекла, сватбени костюми, пише още в курсовата си работа премиерът. Той се спира и на заплащането в сектора, че у нас получават половината от португалците например, но са по-добре платени от китайците и индийците. Но по-важното е, че предлагат висококачествени продукти за кратко време. Предизвикателството е да удържат на конкуренцията на азиатците и северноафриканските производители.

Според екипа му има много какво да се желае на микроикономическо ниво, но изтъква няколко предимства на клъстера.

Първо, това е традиционно производство на висококачествена продукция още от 1843 г. Описва се, че по времето на комунизма

сме захранвали страните от Съвета за икономическа взаимопомощ с текстил,

а държавната "Индустриалимпорт" е изнасяла и в западните страни. "Това е най-големият и най-бързо развиващ се сектор в България, който включва 3000 компании за облекло. Те формират 15% от износа на българска продукция и са се удвоили по размер през последните 5 години", пишат авторите.

Второ, клъстерът предлага продукти от висок клас, най-вече дамски плетени блузи и якета и мъжки якета и костюми. Според авторите лошото е, че бизнесът е фокусиран към погрешни дейности с ниска добавена стойност. Така участва само в 10% от веригата на стойността. Предизвикателството е да се премине към дизайн (20%) и маркетинг и продажби (50%).