21 комисии за четворната коалиция, 3 са за опозицията. Запазват формулата 10:4:4:3 от правителството

Червените може да имат областни управители там, където нямат депутати

Формулата 10:4:4:3, по която бяха разпределени министерските постове в новото правителство между четирите партии от управляващата коалиция, ще бъде пренесена и в парламента при разпределянето на комисиите, както и на ниво областни управители. Това разкриха запознати с договорките между партньорите от “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”.

Очакванията са пазарлъкът за

двете позиции да върви паралелно,

макар този за парламентарните комисии да е по-спешен, тъй като те трябва да бъдат избрани тази седмица - преди коледната ваканция на парламента. Засега най-големият проблем е желанието на социалистите да поемат ръководството на 5 комисии, с една повече от полагащите им се.

24 са комисиите в 47-ия парламент. 21 от тях ще бъдат за управляващата коалиция, а останалите 3 се очаква да бъдат дадени на опозицията.

Договорката между ПП, БСП, ИТН и ДБ е, ако една от партиите държи дадено министерство, начело на ресорната комисия в НС да е представител на друга.

Една от най-важните комисии е правната и този мандат в името ѝ бяха включени конституционните въпроси. Най-вероятно тя ще бъде оглавена от депутат на ПП. За поста се спрягаше и името на шефката на двата провалени парламента - 45-ия и 46-ия, и настоящ зам.-председател Ива Митева от ИТН. При приемането на правилника на 47-ото НС бе записано, че председателят и заместниците му вече могат да са начело и на комисии и вече няма пречка начело на правната да е Митева. Тя е най-подготвена за поста, защото има дългогодишен опит като сътрудник в тази комисия, а след това и като шеф на правната дирекция на НС. А предните два мандата присъстваше на заседанията на комисиите, помагайки на председателите ѝ да се справят с по-заплетени казуси.

Поправката в правилника отвори вратата и за зам.-председателя на НС Атанас Атанасов от ДБ. Той ще бъде предложен за шеф на комисията по вътрешна сигурност. Това бе заподозряно още в началото на миналата седмица от Хамид Хамид от ДПС, който бе против председателите на парламента да повеждат редовни комисии, защото така малцина щели да са на ръководни длъжности в парламента, а останалите щели “само да натискат копчетата”.

От ИТН обаче също имат претенции за тази комисия и искат да бъде оглавена от експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов.

Така е възможно Атанасов да застане начело

на комисията за контрол над службите

Тя обаче се председателства на ротационен принцип - шефовете се сменят на всяка парламентарна сесия, като се редуват в зависимост от числеността на групите. В предишния мандат първи начело на комисията застана Светлин Стоянов от ИТН, а до ротация не се стигна поради краткия мандат.

Към още 2 комисии са отправили със сигурност поглед от ИТН. След като начело на финансовото министерство е Асен Василев от ПП, хората на Слави Трифонов предлагат Любомир Каримански да е начело на комисията по бюджет и финанси. Той бе неин шеф и в 46-ото НС.

Земеделската е другата комисия, която настоява да получи ИТН. За нея начело се спряга експертът по земеделие Пламен Абровски. Той бе предложен за земеделски министър в нереализирания проектокабинет на Трифонов в предходния парламент.

Въпреки че по формула имат право на 4 комисии, от БСП засега проявяват интерес към поне 5. Социалистите най-вероятно ще искат комисията по отбраната, за която се спряга името на зам.-шефа на партията и на групата Атанас Зафиров. Проявяват интерес и към тази по регионална политика, която можело да бъде оглавена от Борислав Гуцанов, който, преди да влезе в парламента, бе дългогодишен общински съветник във Варна.

За околната среда пък се спряга името на лидера на ПК “Екогласност” Емил Георгиев, който влезе в НС на мястото на вицепремиера Корнелия Нинова. Червените имат интерес и към комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, която можело да бъде оглавена от Иван Ченчев, който е треньор по футбол за деца и е бил пресаташе на ЦСКА. Възможно е БСП да получи и шефското място в комисията по въпросите на ЕС, ако преговорите бъдат обвързани и с местата за областните управители. Ако това стане, начело може да е Драгомир Стойнев.

Ако пазарлъкът и за областните върви паралелно, от “Позитано” 20 ще искат да имат такива в областите, откъдето нямат депутати, разкриха запознати. Сред тях са Габрово, Смолян, Силистра, Търговище и Разград. Също и Перник, но там червените имат кмет.

Засега единствено от “Продължаваме промяната” мълчат за това към кои парламентарни комисии имат интерес.

Очаква се обаче начело на енергийната да застане или шефът на временната комисия за цената на тока Радослав Рибарски или Венко Сабрутев.

Освен към вътрешната комисия “Демократична България” проявява интерес и към комисията за българите в чужбина, въпреки че от ПП обсъждали да я дадат на “Възраждане”. Хората на Христо Иванов обаче

настояват начело да е отново Антоанета Цонева,

както бе в 46-ото НС.

Запознати разкриха, че първоначално е обсъждан вариант ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” да не получат шефски места в комисии, но това ще е прецедент, какъвто не е имало в нито един парламент. За подобен сценарий се чу и в планарната зала от изказвания на депутати от ГЕРБ и “Възраждане”. В крайна сметка трите опозиционни сили щели да вземат по една комисия.

ДПС не са обсъждали темата засега и не знаят коя комисия ще бъде отредена на тях от мнозинството. В тази група обаче е най-добрият социален експерт в парламента - д-р Хасан Адемов, който в предишни мандати е бил начело на социалната комисия.

Нулев диалог с опозицията - така от ГЕРБ определиха пред “24 часа” разговорите за комисии. От партията не знаели, че вече текат преговори между лидерите на управляващите сили. Очакванията са при ГЕРБ да отиде комисията за връзки с гражданското общество.

Може да направят спецекип за промените в конституцията

Да се сформира специална комисия по конституционните промени, обмисля коалиционното мнозинство, научи “24 часа”. Въпреки че името на правната комисия бе променено и към него се добавиха и конституционните въпроси, депутатите обсъждат все пак да се направи и отделна такава. Причината е, че през правната комисия минават почти всички законопроекти и тя е изключително натоварена с работа. Решение обаче все още няма. Комисията ще има за цел да направи мост между управляващи и опозиция и да изготви текстове, които да позволят така желаната от всички в коалицията съдебна реформа. Тя обаче няма как да е възможна без подкрепа от опозицията, защото за много от промените като реформиране на прокуратурата и ВСС трябва конституционно мнозинство от минимум 160 депутати.

В словото си от парламентарната трибуна в деня, в който бе избран за премиер, Кирил Петков призова опозицията да работят заедно за промени в конституцията.

От ГЕРБ обясниха, че също искат конституционни промени, но червената им линия за работа с управляващите е Бойко Рашков и докато той е министър, не са склонни да работят заедно с мнозинството.

“Продължаваме промяната” остана с 62-ма депутати

Собственикът на фирма, създала мобилно приложение за чужди езици, влиза от Плевен

С петима по-малко остана групата на “Продължаваме промяната” и сега има 62-ма вместо 67 депутати. В петък бяха гласувани поредните 4 оставки и очакванията са групата да се попълни в сряда.

Икономистите Радостина Ценова и Иван Христанов отиват в изпълнителната власт, разкриха запознати. На техните места в парламента ще влязат юристът Димитър Гочев от 24-и МИР в София и предприемачът Иван Манев от Плевен. Последният през 2017 г. стартира собствена компания в сферата на образованието, която създава мобилно приложение, подпомагащо ученето на чужди езици, достигнало до потребители в над 170 държави.

Специалистът по безопасност на храните проф. Христо Даскалов от Пловдив ще бъде заместен от инженера предприемач Николай Ангов. А експертът по криптовалути Велико Минков обяви вече, че се връща в Русе. На негово място влиза преподавателят в катедра “Промишлен дизайн” в Русенския университет Цветомир Конов.

Така общо напусналите от управляващата група от началото на мандата досега стават 12 души. Първите бяха министър-председателят Кирил Петков, вицетата му Асен Василев и Калина Константинова и трима от министрите - Даниел Лорер, Николай Събев и Атанас Атанасов. Последваха ги Лена Бориславова, която стана началник на кабинета на премиера, и Яна Балникова, която беше зам.-министър на икономиката, докато начело на ведомството беше Петков.

На мястото на Балникова от Габрово в петък клетва положи Богомил Петков. Той е от Севлиево, работил е в частния сектор и е бил президент на местния Ротари клуб.

Клетва още не е положил обаче Любомир Попйорданов, който трябваше да влезе на мястото на Лена Бориславова от 24-и МИР. Той е юрист и предприемач, председател на асоциацията на планинските водачи.