По 1500 лв. взема “Герой на НРБ”, Живков е 2 пъти
Леонид Брежнев е единственият с 3 отличия
Орденът “Герой на Народна република България” е най-високото почетно звание в наградната система на страната при социализма. Учреден е с указ от Президиума на 6-ото велико народно събрание на 15 юни 1948 г. Присъжда се на българи и чужди граждани “за подвиг или заслуги, проявени при опазване на НРБ и нейните съюзници”.
На наградените се връчват знакът на званието “Златна звезда”, орден “Георги Димитров”, грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократна сума от 1500 лева. За времето от 1948 до 1990 г. с ордена се сдобиват 64 българи и чужденци.
Само двама от тях са два пъти герои на НРБ. Първият, разбира се, е Тодор Живков - получава наградата през 1971 г. и 1981 г. по случай 60- и 70-годишнината му.
Името на втория двукратен герой на НРБ може би ще учуди и изненада мнозина. Той е генерал-полковник Владимир Стойчев - командир на Първа българска армия по време на Отечествената война и награден с орден “Михаил Кутузов”.
По време на Деня на победата в Москва на 24 юни 1945 г. нисичкият генерал марширува здраво и наперено в левия фланг на първата редица.
Освен военен ген. Стойчев
е изтъкнат спортен деятел
- като състезател по всички видове конен спорт участва в над 200 състезания и печели над 150 награди. Участва като състезател и като официално лице във всички олимпиади и световни първенства по конен спорт от 1924 до 1984 г.
От 1944 г. е председател на Българския олимпийски комитет, сменен е от Иван Славков през 1982 г. Ген. Стойчев е обявен за герой на НРБ през 1978 г. и за втори път през 1982 г. по повод 90-годишнината му.
Най-много сред наградените са бивши партизани и АБПФК, превърнали се след 1944 г. в партийци и държавници от различен калибър. Има и военни, писатели, поети, хора от културата и изкуствата, спортисти и други.
Първият герой на НРБ е Боян Българанов. Той получава званието чак през 1966 г. Може би във властовите игри тогавашните управници 12 години не се решават кого първи да направят по-голям герой от тях самите.
Българанов е роден в Шумен, завършва Военната академия на ГЩ на Въоръжените сили на СССР в Москва и е един от ръководителите на Главния щаб на НОВА. След 1944 г. е началник на Политическото управление на БНА. На пленума през 1956 г. е избран за секретар на ЦК. От 1967 г. е член на Политбюро. Бил е председател на ОФ. От 1971 г. до смъртта си е член на Държавния съвет.
От същата “порода” герои на НРБ са:
Армейски генерал Добри Джуров - партизански командир преди 1994 г., 28 години министър на отбраната, член на Политбюро.
Ген. Димо Дичев - 10 години е политзатворник, участва в Гражданската война в Испания. Началник на ДС, кадровик на ЦК, председател на ЦК на АБПФК.
Георги Трайков - от БЗНС, дългогодишен председател на Народното събрание и на Отечествения фронт.
Карло Луканов - съветски възпитаник, интербригадист в Испания, директор на Радиото след 1944 г., външен министър на България, посланик в Москва. Баща е на Андрей Луканов.
Пеко Таков - партизанин, с две смъртни присъди. Зам.-министър на външната и вътрешната търговия, председател на ЦКС и на БТС. През 1979 г. е избран за член на Политбюро, но само след три години си подава оставката - синът му Янчо Таков е замесен в афера с нелегално пренасяне на кожуси от Турция.
Ген. Славчо Трънски - партизанин, за когото се пеят песни. Военен деец, писател, сценарист. Лежи в затвора и преди, и след 1944 г. При втория престой е измъчван много по-жестоко от своите. Денчо Знеполски, негов земляк, също партизански командир и също инквизиран в преизподнята на ДС, разказва на трънския си диалект: “У полициюту ме бише и не бише. Ама нашите како ме бише, не могу да ви га опишем...”
Стою Неделчев-Чочоолу - обучаван в специална школа край Москва. Един от групата парашутисти, спуснати от самолет в България. Участва в много сражения. Той е прототипът на главния герой във филма “Осмият”. След като завършва Военната академия в Москва, заема различни длъжности в БНА. Поради контузия на дясната ръка единствен в армията козирува с лявата.
Георги Чанков - партизанин, политкомисар на НОВА. Член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП, зам.-председател на МС. През 1957 г. е обвинен във фракционна дейност и е отстранен от ръководството. Посланик в Бразилия, Белгия и Люксембург. Реабилитиран е през януари 1990 г. и обявен за герой на НРБ.
Цола Драгойчева - с богата революционна биография. Многократно арестувана и освобождавана.
След атентата в храма “Св. Неделя” е хвърлена в затвора и инквизирана, но вината й не е доказана.
В Пловдивския затвор
на 24 декември
1925 г. ражда сина си
След 1944 г. е министър на пощите, телефоните и телеграфите. Дълги години е член на Политбюро и председател на Комитета за българосъветска дружба.
Ген. Захари Захариев - в Съветския съюз е известен с името Волкан Семьонович Горанов. Интербригадист в Испания под името Халил Екрем. Наричан е първостроител на българската съвременна авиация - военна, гражданска, спортна. С големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.
Гриша Филипов - роден в с. Кадиевка, Украйна, и говори българския с тежък руски акцент. Секретар на ЦК на БКП, премиер на България от 1981 до 1986 г. Награден е през 1989 г.
Антон Танев Гьошев - Югов. Един от лидерите на БКП преди 1944 г. Ръководител на партизанското движение и с важно участие в преврата на 9 септември 1944 г. Министър на вътрешните работи, член на Политбюро, министър-председател. През 1962 г.
Тодор Живков го
сваля от всички
постове и дори
го изключва от БКП
През 1990 г. Югов е реабилитиран напълно и е обявен за герой на НРБ.
Герои на НРБ - малко известните тогава и съвсем неизвестни днес са: Драгой Коджейков - профсъюзен деец, Енчо Стайков, партиен деец и журналист, ген. Иван Маринов - лекар, ген. Иван Михайлов - министър на отбраната и дългогодишен зам.-председател на МС, ген. Кирил Видински - работил в МВР и МНО, ген. Крум Радонов - военен, ген. Мишо Мишев - председател на БПС, ген. Никола Рачев - работил в МВР. Петър Георгиев - партиен журналист, ген. Петър Панчевски - министър на отбраната, посланик в Китай, Рада Тодорова - министър на труда и социалните грижи. Председател на Комитета за културни връзки с чужбина, председател на Комитета на българските жени, Стоян Караджов - дългогодишен председател на Централната контролно-ревизионна комисия.
Стоян Тончев - от БЗНС, министър без портфейл и министър на съобщенията, Груди Атанасов - партизанин, учител, офицер от МНО, Йордан Гюлемезов - полиграфист, Янко Марков - от БЗНС, дългогодишен министър на горите и водите, ген. Благой Пенев - дългогодишен началник на Строителните войски, Борис Попов - интербригадист, посланик в Аржентина, Египет, Норвегия. Иван Араклиев - партизанин, секретар на ОК на БКП в Хасково, член на ЦКРК, Ламбо Теолов - партизанин, офицер от МНО, дипломат, Никола Янев - завършва Комунистически университет в Москва и става политически секретар на дружеството на трудещите се китайци с 15 000 души. Офицер от БНА
Герои на НРБ са и творци в различни области: Елисавета Багряна - поетеса, академик Георги Караславов - писател, проф. Владимир Топенчаров - публицист, журналист, Камен Зидаров - драматург, проф. Рубен Аврамов - историк, публицист, акад. Сава Гановски - философ, Младен Исаев - поет, Тодор Павлов - философ, Венко Марковски - поет, Димитър Методиев - поет, съветник на Тодор Живков, проф. Петър Райчев - оперен певец, режисьор и музикален педагог.
Само двама са спортистите в списъка - Христо Проданов - алпинист (посмъртно) и капитан Георги Георгиев, който обиколи света сам с яхта.
- Георги Иванов и Александър Александров.
Има и двама “тайни герои”. Те получават най-високото звание, но никъде не е съобщено за какви конкретни заслуги са наградени. Това са ген. Димитър Стоянов Куров и Георги Сотиров Танев - едни от главите действащи управленци по времето на т. нар. възродителен процес.
Първият е министър на вътрешните работи от 7 април 1973 до 10 декември 1988 г. Вторият - първи секретар на ОК на БКП в Кърджали и председател на Областния народен съвет в Хасково. През 1988 г. Стоянов става секретар на ЦК на БКП, а Танев заема поста му министър на вътрешните работи.
Девет са чужденците герои на НРБ и всичките - “съветски другари”.
Първият е маршалът на СССР Фьодор Толбухин, посмъртно. Следват всичките генерални секретари на ЦК на КПСС след Сталин - Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко.
Леонид Илич Брежнев
гордо носи на сакото
си 3 ордена
“Герой на Народна република България” - връчени му през 1973, 1976 и 1981 г.
В групата на героите са и четиримата съветски космонавти, тренирали и летели с българските си колеги - Николай Рукавишников, Алексей Елисеев, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов.
След 1989 г. званията и ордените “Герой на НРБ” и “Герой на социалистическия труд” изчезват от наградната система.
През ноември 2012 г. проф. Божидар Димитров обяви, че в правителството се обсъжда ново отличие - “Герой на България”. Такова отличие няма и досега.
Най-четени
-
Секретно 1952 г.: В таен план Сталин ни дава част от Македония
Смъртта му слага край на идеята СССР да нападне Югославия от наша територия След като на 10 януари КСНС при президента потвърди българската позиция относно започването на преговори за членство на
-
Галерия Познавах човек, живял в катедралата "Нотрдам дьо Пари". Реален човек, а не измислен герой
Познавах човек, живял в катедралата "Нотрдам дьо Пари", превърнал я в свое убежище, точно както онзи гърбушко от романа "Парижката света Богородица" на Виктор Юго
-
Галерия Първородният син на Желю Желев умира на 80-ия си ден, дъщеря му се самоубива
Момчето, кръстено Митко, издъхва от вродена сърдечна недостатъчност Йорданка увисва на въжето в резиденцията в "Бояна", а Станка се бори с болестта на детето си - нарколепсия Първият демократично
-
Галерия Мъжете в живота на Радина Кърджилова
Става актриса и заради връзката си със Стефан, сина на легендата Иван Иванов. След осем години бурна любов с него изхвърля годежния си пръстен в морето С Деян Донков се карат жестоко в тв риалити
-
Галерия Защо на Антарктида полярниците ни сънуват бъдещето и починали близки в стаите си?
Защо полярниците на Антарктида сънуват починали близки все едно са в стаята им в базата? Защо понякога сънъщита им са прогностични, сякаш виждат бъдещето и когато то се случи