Дневно между 800 и 1000 души се къпят в Централна баня от 154 025 души населен

В края на 20-те години построяват първата квартална къпалня за бедните на бул. “Сливница”. Други са на мястото на музея “Земята и хората” и театър “София”

“Народната пералня” е снабдена с 20 корита. Таксата е 1 лев за килограм

След края на Първата световна война София преживява изключителен демографски бум. Към нея се насочват десетки хиляди бежанци и сънародници от цялата страна. Населението на столицата значително нараства. Ако през 1920 г. тук живеят 154 025 души, то през 1934 г. те са вече 287 095.

Жителите на новообразуваните квартали са изправени пред сериозни битови проблеми. Семейните къщички са малки и неугледни. Те са отрицание на всякаква хигиена, а обитателите им тънат в благоустройствена мизерия. Не по всички улици съществува водопроводна мрежа. В повечето случаи чешмите са по дворовете, а за бойлери и топла вода никой не е чувал. В горещите летни дни по-смелите и нетърпеливи мъже и деца използват за къпане все още чистите води на Перловската и Владайската река. Ала проблемът за поддържане на елементарна хигиена постоянно стои на преден план. Той се отразява върху здравословното състояние на повечето софиянци и непрекъснато ги тревожи. Различни видове болести съпътстват тяхното ежедневие.

До края на 20-те години на миналото столетие

в София функционира

само Централната минерална баня

Тя е открита през май 1913 г. Сградата е на два етажа, а общото пространство е 5000 кв.м. За по-голямо удобство тя е разделена на две отделения – женско и мъжко. Цените за ползване са сравнително ниски и това прави банята достъпна за всички слоеве от населението. През летните месеци тя работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно се посещава от 800 - 1000 души, които пристигат от всички краища на града. Но поради липсата на транспорт повечето софиянци не ползват услугите на Централната минерална баня. Остават верни на първичния си битовизъм и продължават да задоволяват хигиенните си потребности в домашна обстановка. Малцина жители и гости на столицата посещават главно с лечебни цели държавните минерални бани в Княжево, Горна баня и Овча купел.

Столичната община обаче не остава безучастна към тази ситуация. В края на 20-те години на миналото столетие Общинският съвет предприема действия за промени в положителна посока. През март 1927 г. той приема решение за построяване на

първата общинска баня в квартал

“Три кладенци”

Тя трябва да разреши проблемите на голяма част от столицата, където преобладава по-бедно население.

Кметската управа сключва заем от 5 милиона лева. Определен е и парцел за постройката. Той се намира в карето между бул. "Сливница” и улиците "Нишка” (по-късно "Найчо Цанов”, а днес бул. "Тодор Александров”), "Одрин” и "Пиротска”, с адресна регистрация на бул. "Сливница” № 56. Нещата скоростно се задвижват. Грубият строеж на сградата приключва за една година, но техническото оборудване се проточва. Общата стойност на проекта е 8 милиона лева, изцяло общински пари.

На 15 февруари 1931 г. първата квартална баня в София е осветена от Софийския митрополит Стефан. На откриването присъстват столичният кмет генерал Владимир Вазов и цялото общинско ръководство. Банята има следното разпределение. В сутерена се помещава "Народната пералня” с 20 корита. Таксата е 1 лев за килограм пране. Тя е символична и позволява на всяка домакиня да изпере дрехите, бельото и постелките на семейството си.

На партера са разположени две отделения – мъжко и женско с по 25 душа и общо 52 кабинки за преобличане. На първия етаж работят и две отделения с по 8 вани.

Цените варират

от 5 до 10 лева,

допълнително се заплаща за теляк. Банята обслужва жителите на кварталите "Три кладенци", "Коньовица", "Банишора", "Баталова воденица", "Разсадника", "Красна поляна" и "Еврейски герен". През годините броят на посетителите бързо нараства от 155 000 души през 1934 г., 266 000 през 1937, до 640 000 през 1943 г.

В нея се къпят представители на всички етноси. Сред тях са арменци и евреи от "Три кладенци" и "Еврейски герен", цигани от махалата около улица "Татарли” и македонски българи от Коньовица. Къпането се превръща за тях в седмичен навик. Когато се срещнат след ползване на душовата къпалня, хората си казват по традиция "честита баня”.

Програмата за построяване на нови квартални бани продължава да се реализира. Следващата придобивка за столичното население е тази в квартал "Подуене".

Изграждането

на банското съоръжение

започва през 1935 г. върху терен, който се намира в близост до Перловската река, на ул. "Димитър Греков” № 3. Днес там е сградата на театър "София”. Поради финансови проблеми строежът се проточва, а изразходваните средства са 7,5 милиона лева.

Подуенската баня е открита на 28 март 1939 г. от кмета инж. Иван Иванов. Тържеството е уважено от бившия кмет ген. Вл. Вазов, общински съветници и много столичани. Тя обслужва жителите от кварталите Подуяне, Батальона, Мария Луиза, Слатински редут, Докторската градина, Хаджи Димитър, Пладнището, Сухата река и Кюлюците с общо население от 45 000 души. Застроената кубатура възлиза на 6000 куб. метра. Върху сградата може в бъдеще да се надстрои още един етаж. Структурата, разпределението на отделенията в нея и цените на услугите са почти същите като в банята "Три кладенци”, но капацитетът е по-голям. Дневно в новата баня могат да се къпят 1000 - 1200 души. Предвижда се годишният разход за нейното поддържане да е около 15 милиона лева. Ала тази сума ще бъде покрита с дневните приходи от билети. Пред къпалнята се простира голяма градска градина, а в съседство се намира новопостроената Пета градска лечебница. Според общинската статистика Подуенската баня през годините на Втората световна война се посещава средно от около 130 000 софиянци годишно.

Есента на 1939 г. е свързана с нов позитивен момент в развитието на банското дело в София. На 11 ноември е осветена кварталната баня "Лозенец”. Кметът инж. Иван Иванов с кратка реч поздравява гражданите от едноименния квартал с новата придобивка. Нейните мащаби са сравнително по-малки. Строежът е разположен на 260 кв.м. и обхваща общо 2200 кубически метра. Разходите за осъществяване на предприятието са близо 2,8 милиона лева. Банята се намира на празно място до моста на Перловската река при зданието на Арсенала (днес там е сградата на музея "Земята и хората”). Точният адрес е ул. "Момина скала” № 1. Преди това

теренът

наоколо е една

разкаляна площ,

но след пускането на хигиенното заведение е превърнат в китна и грижливо подредена обществена градина. Тук посетителите на банята могат да намерят кътчета за приятна отмора след изкъпването.

Банята "Лозенец” се състои от сутерен и партер. В традиционен порядък са обособени "Народна пералня”, каса, служебни помещения за персонала, съблекалните, душкабините и пр. Към сградата е построена и една кула за два железобетонни резервоара с вместимост 5 кубически метра топла и студена вода. Със своето местоположение новата душова къпалня има важно значение за поддържане на телесната чистота на столичани в тази част на града. В района около нея новозастроената площ постоянно нараства и квартал Лозенец се превръща в притегателен център за живеене. В сравнение с другите две квартални бани тази е с най-малък брой посетители – 12 000 годишно.

През 1942 г. отваря врати и последната квартална баня

в стара София. Тя се помещава в сграда на ул. "Генерал Черняев” в квартал Банишора. Но за нейната история липсва информация.

Посочените бански центрове продължават да функционират няколко десетилетия и след политическите промени на 9 септември 1944 г. Ала настъпва времето, когато те спират да работят и скоро след това техните сгради са срутени. Последна затваря врати Централната минерална баня през 1986 г. Но за радост на софиянци Столичната община осигури необходимите финансови средства за нейното реновиране и днес там се помещава експозицията на Регионалния исторически музей – София.