Ще се използват съществуващите инженерни съоръжения като лифтове и влекове

Горещото лято на 2021 г. донeесе рекордни горещини, разпределени в четири горещи вълни. Тези вълни се редуват с преминаване на студени атмосферни фронтове над страната. От началото на 2021 г. от токови удари на открито загиват трима души – един от промишлен ток и двама от мълнии в гъсто населени райони – безпрецедентни случаи в практиката. Причината за тези трагични случаи, както и за този в 7-ми микрорайон "Люлин" през 2019 г. в столицата, е неработещи или пълно отсъствие на мълниезащитни съоръжения.

София е зелен град с многобройни обширни паркове. Заедно с перлата на града - планината Витоша (седма по височина в държавата с планински първенец Черни връх - 2290 м), парковете представляват много опасни места по време на гръмотевична буря. Те ежегодно взимат жертви, поразени от мълнии.

Пред ландшафтните архитекти има две алтернативи. Едната е тези места по време на гръмотевична буря да бъдат строго забранени за посещение на граждани (подобно на мерките за ограничение на достъпа до определени терени във връзка с пандемията). Другата, може би по-добра алтернатива, е тези терени да бъдат защитени от мълнии с подходящи мълниезащитни съоръжения (както това е направено за всяка сграда в страната)...

Специалисти от няколко балкански държави (България, Гърция, Северна Македония, Албания, Турция) разработват иновативен проект, който дава възможност за изграждане на мълниезащитни коридори в обширни планински райони на открито. Възниква идея да бъде създаден такъв мълниезащитен коридор по трасето на международния планински път Е4 (Витоша, Рила, Пирин, Беласица, Олимп). Могат да бъдат използвани съществуващите инженерни съоръжения – лифтове и влекове в планините. С много малки допълнителни инвестиции трасетата на тези съоръжения могат да бъдат превърнати във Фарадеви клетки, през които безопасно може да се преминава по време на силни гръмотевични бури.

При индивидуалната или групова мълниезащита могат да се използват пневматични мълниезащитни укрития. Тези укрития за няколко минути могат да бъдат монтирани в райони, където на големи разстояния няма мълниеубежища. Укритията работят с информация, получена от разработени вече мобилни приложения за смартфони например.

На базата на съществуващите гъсти мрежи от касети на мобилните оператори се извършва непрекъсното измерване на атмосферни параметри в даден планински или градски район. В резултат се получава предупреждение, че с голяма вероятност (например над 90%) след определено време (например 30 минути) в дадената географска точка на планетата ще падне гръм от мълния. Това време е напълно достатъчно за монтиране на пневматичното мълниезащитно съоръжение (например 2 минути), в което групата (например 4 души) може спокойно да изчака преминаването на силната гръмотевична буря.

Тези иновации могат да сведат до нула жертвите от мълнии в гъстонаселените градски или планински райони.