От слонове до термити – тези неуморни инженери променят световната екосистема с мощ, равнa на 500 хил. екстремни наводнения или 200 хил. сезона на ураганни ветрове

Поръчайте си задушени броколи вместо пържола в ресторанта, сутрин пийте соево мляко и се лишете от натрошеното сирене върху шопската салата, ако искате да спасите планетата. Тези и още куп подобни съвети идват от мощни природозащитни организации, които опитват да дисциплинират човечеството.

Идеята е, че намалената консумация на животински продукти неминуемо ще въздейства върху популацията на крави, овце и кози, които са сочени за едни от главните виновници за глобалното затопляне. Учените също подкрепят подобна теза с изчисленията, че производството на 1 килограм телешко месо води до 30 пъти повече въглеродни емисии от производството на 1 килограм жито например. Според други сметки животновъдните дейности са отговорни за около 19% от общите емисии на парникови газове.

Статистиката в това отношение е наистина обилна. Всякакъв вид държавни и неправителствени организации са си направили труда през годините да съберат огромна база данни за въздействието на хора и говеда върху развитието на световния климат. В същото време обаче старателно написаното домашно сякаш прикриваше липсата на задълбочен анализ за влиянието на дивите животни върху планетата Земя. А съвсем скорошно изследване предостави на широката публика изненадващо интригуващи резултати.

Специалисти по физическа (природна) география са си направили труда да съберат повече от 500 публикации, описващи въздействието на 495 диви вида (с изключение на морските животни) върху случващото се на нашата планета.

„Отговорът на тази загадка буквално ни остави без дъх. Годишно дивата фауна генерира невероятните 76 хил. гигаджаула съзидателна енергия. За да си го представите, това е равно на мощта на 500 хил. екстремни наводнения или на 200 хил. сезона на мусонни ветрове. Само да не си помислите, че става дума за разрушително въздействие. Тук говорим за невероятната мощ, която притежават тези инженери на екосистеми", разказва един от авторите на изследването. Според него поне в това изследване размерът няма чак толкова голямо значение.

Слоновете са неуморни строители на нови екосистеми, но термитите по нищо не им отстъпват. Те заедно с мравките и земните червеи увеличават съдържанието на микроелементи в почвата и имат основна заслуга за т.нар. почвено „дишане". Тези почти невидими строители със своята дейност спомагат за повишаването на растителния фосфор и азота в почвите, които са жизненоважни елементи за растенията.

„Не можем да изчислим колко точно енергия произвеждат мравките или земните червеи, но можем твърдо да заявим, че те са истински ураган в създаването на живот. На тях се пада нелеката задача да участват активно в глобалните биогеохимични цикли и екосистемните функции", казват още авторите на изследването за влиянието на дивата фауна върху живота на Земята.

Да, според тях земните червеи наистина са важни, но никой не би могъл да отрече лидерството на слоновете в управлението на глобалните жизнени процеси. Неслучайно ги наричат градинарите на световната природа заради огромното им влияние върху създаването на нови екосистеми. Техният размер и навици за търсене на храна допринасят значително за оформянето на ландшафта. Най-големите сухоземни бозайници всекидневно консумират до 150 килограма растителност, съхранявайки така значителни количества въглерод в изпражненията си, които след това попадат в почвата като тор. И да не забравяме, че те винаги са в движение и събарят по пътя си храсти и дървета. Това звучи като тотално разрушение, но след него животът буквално избуява. Много други растения получават шанс за живот, добирайки се до слънчевите лъчи и освобождавайки се от задушаващата хватка на бодливите храсти. А копаейки с крака, хоботи и бивни, те създават водопои за животни, които не могат да се справят сами. Дори отпечатъците им се превръщат в микроекосистеми, които се пълнят с вода и осигуряват дом за попови лъжички и други организми.

В слонските крака се мотаят едни други доста по-малки животни, които обаче имат огромно влияние върху света около тях. Панголините, наричани още люспеници, контролират популациите на мравки и термити. Но нали вече казахме, че те са полезни за почвата. Да, това със сигурност е така, стига да не се размножават безконтролно, което ще доведе до съвсем други последици. Безчислена армия от термити преминава като унищожителен ураган през горските масиви. Само че техният могъщ враг е лаком и винаги гладен. Един панголин изяжда близо 200 хил. мравки и термити на ден, а копаейки в земята с дългите си остри нокти, те също създават дупки, които помагат за разпространението на хранителни вещества и аерирането на почвата, поради което също са обявени за екосистемни градинари.

Такива са и носорозите. Валейки се в локви, те поддържат отворени съществуващите водоизточници и създават нови. В същото време плодородната почва от калта полепва по телата им и след това се разпространява около техните екосистеми. Носорозите са изключително важни помощници в поддържането на саваните, които от своя страна преработват въглерода и забавят изменението на климата.

Кои са категоричните доказателства, с какво се хранят коалите и за какво служат изпражненията на китовете, четете в бр. 3/2025 на сп. "Космос".