Когато само потопите лицето си под вода, в организма ви започват да се случват неподозирани чудеса, които ви превръщат в отличен гмуркач, колкото и да ви плаши морето. Първо ритъмът на сърцето се забавя, кръвоносните съдове се свиват, а далакът се съкращава. Така пестите енергия и кислород, за да останете по-дълго под вода. После кръвта напуска крайниците и се влива в белите дробове и в мозъка - за да приеме тялото по-леко огромното налягане от дълбочината, а мозъкът да функционира максимално складиран с кръв.

Рефлексът на гмуркача помага на всички ни. Но чували ли сте за племето баджау в Тихия океан? Те се гмуркат цял живот, за да изкарват прехраната си - ловят риба, събират раковини, живеят в наколни жилища върху водата. И издържат без кислородни бутилки под вода много по-дълго от обикновените хора. Защото имат 50 процента по-големи далаци от нас, което им дава силно предимство в дълбините - също като при тюлените, които прекарват огромна част от живота си под вода. При племето баджау това подобрение идва след генна мутация, продължила около 1000 г.

Ако обаче се издигнем на 8000 м над Тихия океан в подножието на Еверест, ще срещнем племето шерпа. Тези надарени планинари, които могат да претичат с пълен хладилник на гърба покрай пъплещите към върха катерачи от всички краища на планетата. Но откъде идва силата на скромните шерпи? Как поддържат невероятна кондиция с ограничен кислород, за да превръщат туристите под Покрива на света в звезди на алпинизма? Оказва се, че предимствата на шерпите са вследствие на 500-годишна еволюция. Генна мутация, която прави кръвта им по-разредена, с по-малко хемоглобин. Освен това, за да получат повече калории от всяка единица кислород, шерпите изгарят повече глюкоза, отколкото мазнини.

Точно обратното на инуитите, по-популярни като ескимоси, които оцеляват в студа на хиляди километри от шерпите в арктическата пустош. В резултат от хилядолетна еволюция те придобиват ген, който разгражда отлично животинските мазнини, за да ги приспособи максимално към суровите условия на Арктика и да ги направи неподатливи на инсулти и инфаркти. За сметка на това ескимосите избягват да се сгряват с глътка уиски, защото се напиват и от 10 мл концентрат. Те нямат дехидрогенази ензимите, които разграждат алкохола. Но това е характерно за хората в Азия и особено за Япония.

Но както казва Фридрих Ницше: "Това, което не ни убива, ни прави по-силни" - генните мутации са помогнали на много народи да се приспособят към екстремни условия в различни точки на нашата планета. В този "Космос" обаче ще ви разкажем за една друга дълга и прелюбопитна история - еволюцията на храната. Как това, с което се храним, е променяло физиката ни, помагало ни е да оцеляваме и е развивало мозъка ни - от племенния огън в пещерите през ледниковата епоха до ресторантите със звезди "Мишлен" днес. 300 000 години еволюция...

В новия брой четете още: 

Роботи в Космоса

Леонов и Гагарин. Звездни братя

Историята на първата ни миниподводница

Ухапан 200 пъти с цел противоотрова

Кървавият диамант "Елизабет Тейлър"

Инспектор Стрезов

Суперклетки

Как внуците на монарха знаят накъде са тръгнали дядовците?

Шлемът сензация

Лолобриджида - актриса "по погрешка"