Спадат с 1 до 2 см годишно

Сателитни снимки от Космоса показват къде може да се случат бедствия

Райони в България потъват с около 1 до 2 см годишно, става ясно от карта на движенията на нашата планета през последните пет години. Данните са заснети чрез радар от спътниците "Сентинел-1а" и "Сентинел-1б" на европейската програма за наблюдение на Земята "Коперник". Картата, анализирана от румънската компания "Терасигна", показва с точност до милиметър кои са стабилните и кои – нестабилните области, но тя покрива само граничното с Румъния Северно Черноморие.

В резултат от обработката на над 1500 радарни изображения специалистите установяват пропадания в районите на Провадия и Балчик. За цялата страна обаче липсват пълни измервания. Може би затова никой не можа да предвиди срутването, което блокира пътя към Рилския манастир.

Какви щети могат да нанесат тези потъвания?

"Ако движенията са бавни – под 5 см на година, по мое мнение няма опасност от загуба на човешки животи", коментира пред "168 часа" доц. Христо Николов от Института за космически изследвания и технологии. Той добави, че нестабилни са и областите около река Дунав.

Подобни наблюдения правят и в Националния институт за геофизика, геодезия и география, коментира проф. Иван Георгиев. Данните за някои от свлачищата се различават от получената карта на румънските му колеги. Румънците са анализирали данни за територията на своята страна, но в граничните райони са засекли какво се случва и в съседните страни. За България са изследвали обстойно Северното черноморско крайбрежие. Установяват, че районът като цяло е стабилен, но има няколко области със среден риск от пропадане, които се свличат средно с 3-7 мм годишно. Като например между Балчик и Кранево.

През последните десетилетия морското ниво се повишава с 1,5 мм на година заради глобалното затопляне на климата и четирикратното намаляване на подхранването на плажовете с наноси поради строителството на хидротехнически съоръжения на язовири по черноморските реки и намаляване на запасите от черна мида, която е в основата на биогенната седиментация по Българското черноморско крайбрежие, установява Институтът по океанология към БАН. Всичко това спомага за активизиране на свлачища.

Една от проблемните зони е древното свлачище в старата централна част на курорта Балчик, който е хълмист и терасиран към морето. Потъващи са и райони около болницата и в квартал "Левски". Там инфраструктурата се премества с до 1 см годишно.

По-притеснителен е друг подвижен терен – на юг от Провадия.

"Районът е известен със своите минни дейности и това може да е причината, поради която на нашата карта той е обагрен в тъмночервено, което съответства на пропадане с повече от 2 см на година на отделни места", каза Флорин Шербан, генерален директор на "Терасигна".

Причините за потъванията са няколко - геоложки (наличие на разломи и тяхното активизиране), сеизмологични, антропогенни (строителство на неподходящи терени и по неподходящ начин), метеорологични (интензивни валежи, които променят свойствата на почвите или пък водят формиране на ровини). Това обясни още доц. Христо Николов.

Причината за провадийското пропадане е, че

около Мировското солно находище

се пресичат

няколко разлома –

Мизийски, Северноподбалкански и др., обясни доц. Христо Николов. Мизийската платформа е по-слабодинамична структура, която се явява буферна зона на няколко тектонски плочи. От сеизмична гледна точка тя се характеризира с голям брой слаби земетресения. След като започва промишлената експлоатация на солното находище в началото на 50-те години, техният брой с магнитуд по-голям от 4М се увеличава, пишат в своя разработка доц. Николов и доц. Мила Атанасова.

Действащият концесионен договор е със срок до 2030 г., затова там са изградени локална сеизмична и геодезическа станция, за да регистрират трусовете и движенията на земната кора. За периода 2006 - 2011 г. са отчетени 300 събития по оста югозапад-североизток.

Потъванията в района са измерени чрез заснемане от спътниците "Сентинел-1а" и "Сентинел-1б" от надморска височина над 600 км. Данните обхващат обща площ от приблизително 250 000 кв.км.

За да се направят карти на терена, са анализирани

над 21 милиона измервания.

Картите имат разделителна способност 10x10 м, което означава, че всяка цветна точка на илюстрацията представлява площ от 100 квадратни метра. Всички зони са оцветени според степента на потъване – червените са за свлачищни процеси между 10 и 25 мм на година, зелените – под 2 мм година, сините - зони със значително повдигане над 10 мм/година.

Интересното е, че данните от спътника показват само свличанията около Провадия и Балчик, но не са засекли тези в местността "Трифон Зарезан" край Варна, където за 20 години хоризонталното изместване е 11 метра, а потъването на места е повече от метър. Свлачището там първоначално е било разположено на 30 декара, а впоследствие заема 60 декара площ и продължава да се увеличава.

Как стават измерванията?

Европа е разделена на зони от

по 150 на 250 км.

"Сателитите "Сентинел-1а" и "Сентинел-1б" преминават на всеки 6 дни през всяка от тях и правят снимки", каза Валентин Понкос, ръководител на сателитната обработка на данни в "Терасигна". Всичко това става чрез специална техника за обработка на радарни изображения, известна като Persistent Scatterer Interferometry (PSI).” В рамките на един цикъл те обикалят Земята 175 пъти. Спътниците са проектирани да предоставят бързо информация за наблюдение на бедствия.

"Приложеният метод за получаване на информация за потъванията и издиганията на земната кора е диференциална сателитна интерферометрия с помощта на постоянни отражатели (обекти от земната повърхност, които не променят яркостта си за дълги периоди)", обясни доц. Христо Николов.

За да се получи надеждна информация за конкретен район, е необходимо да се създаде серия от минимум 20 интерферометрични изображения във времето и на тяхна база след допълнителни изчисления се получават преместванията за конкретен обект.

"На практика

сензорът, монтиран на борда на спътника,

изпраща електромагнитни микровълни към земната повърхност и в според отражението му върху т.нар. радарни цели (сгради, скали) и времето, в което вълната се връща към сензора, може да бъде определено с изключителна точност на какво разстояние са от него", каза още Понкос.

Причините за нестабилността на терена могат да бъдат разнообразни, в зависимост от проучваната географска област, но наблюдението на тези движения,

дори в размер на няколко милиметра,

е от съществено значение в няколко области, допълват от "Терасигна". Преди мащабни строителни работи се изискват проучвания, а подземната инфраструктура - тунели или линии на метрото, трябва да бъде постоянно наблюдавана с цел бързи мерки при необходимост.

"Най-важно е да се наблюдават големите инфраструктурни елементи - магистрали, пътища и мостове. В този случай нестабилността, която не е отстранена навреме, може да има много сериозни последици", каза Делия Теляга, координатор на техническия отдел в "Терасигна".

Къде още има проблеми у нас?

"Най-големите свлачища освен около Северното Черноморие и Дунавското крайбрежие се намират в района на Родопите - обясни проф. Николай Добрев от Геологическия институт на БАН. - А най-опасните често са следствие на интензивни валежи и земетресения. Става дума за свличания на малки по обем

земни маси от много стръмни склонове,

които възникват светкавично и имат бързо действие и висока енергия. Тогава човек не може да реагира веднага и поради тази причина са опасни." При анализ на риска от срутвания за МРРБ преди 5 години екип от учени прави ориентировъчна оценка, че около подобни терени живеят около 50 000 души в България. Затова по време на строителни дейности трябва да се спазват правилата и да не се подкопават склонове. Много е важно там да не навлиза вода и да има добре направени водоизвеждащи системи, тъй като човешкият фактор става все по-значим при активизирането на свлачища.