Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вранча - най-опасният земетръсен район в Европа Заради високото строителство земетресението от 1977 г. води до повече жертви и щети.

Най-силно сеизмичният район в Европа, съпоставим с най-опасните в света като Южна Калифорния, е планината Вранча в Румъния. Това заяви пред "168 часа" румънският сеизмолог Мирча Радулиан, член на Румънската академия на науките и старши изследовател в Института по земна физика. Епицентърът е само на 250 км от Силистра, на 300 от Русе и на 400 от Варна.

Според учения геодинамичните процеси във Вранча са най-мощните в цялата Алпийско-Карпатско-Динарска система. В относително тесен участък се концентрира много мощна тектонична енергия. Земетръсните вълни, предизвикани от сблъсъка на сеизмичните плочи и разместените пластове, се разпространяват в посоките североизток и югозапад.

Каква е причината Вранча да е толкова по-силно сеизмична

от околните райони?

Науката не дава еднозначен отговор на този въпрос. "Това е много особена огнищна зона, която няма аналог в света. Има няколко хипотези, но нито една от тях не отговаря точно за причините на сеизмичността на Вранча и не обяснява всички наблюдавани геодинамични явления", обясни проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" пред "168 часа".

Една от основните хипотези твърди, че дълбочинният строеж на зоната се обуславя от древна субдукция, като част от земната кора на подпъхнатата микроплоча е останала неразрушена и сега продължава нейното доразрушаване.

Друга теория твърди, че се "отлепва" част от земната кора, която пропада в мантията.

Третата хипотеза е свързана с идеята,

че тази разрушаваща се част от кората се забива в мантията подобно на свредел и от триенето на този "тирбушон" следват повече или по-малко цикличните силни трусове, които генерира Вранча.

"Аз съм привърженик на третата хипотеза, защото нейното поведение се подкрепя и от структурата на дълбочинния строеж на слоевете между 50 и 150 км, които ние изследвахме и който строеж подсказва такова разпределение и преразпределение на напреженията на тези дълбочини", добавя проф. Рангелов.

Именно дълбочината на трусовете е една от най-основните характеристики на огнище Вранча. "Под и над пластовете 60-180 км активността рязко се променя", обяснява Мирча Радулиан. Това предопределя и невъзможността да се изследва какво се случва под земната повърхност. Засега експертите имат уреди, с които сондират процесите едва до 18-20 км дълбочина.

Според експертите колкото по-навътре в земната мантия е източникът, предизвикал труса, толкова по-опасно е за хората в по-отдалечените от епицентъра райони.

Сеизмичните вълни се разпространяват бързо и затихват трудно,

тежестта на горните слоеве притиска по-ниските земни пластове, където е разломът.

"Вълните идват към българската територия и по-скоро дунавските градове от голяма дълбочина и само тънък, 30-километров слой земна кора ги затихва - твърди сеизмологът проф. Емил Ботев. - Вече като стигнат към по-вътрешната част на страната - под Стара планина, там земната кора е по-дълбока. После към Средногорието и Родопите затихват по-лесно и дават по-малки въздействия."

Освен дълбочината учените следят и статистически колко често откъм Вранча удрят разрушителни земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Това е средно на всеки 40 г., но интервалът може да варира между няколко до 50 и дори 70 години, твърди Мирча Радулиан.

37 години преди известния трус от 1977 г. Вранча е разтърсена по подобен начин. Датата е 10 ноември 1940 г. Букурещ търпи сериозни щети. До основи е срутен 14-етажният жилищен блок "Карлтън" с едноименно кино на партера.

47-метровата сграда е емблематична за строителството през 30-те години.

Много други постройки са разрушени, но не и изцяло съборени. Броят на загиналите не е ясен, вероятно е между 600 и 1000 души, а ранените - 4000. Сред жертвите са и

21 затворници

от румънската

бастилия Дофтана,

която се намира на 115 км северно от Букурещ.

Трусът от 10 ноември 1940 г. е най-сериозният във Вранча, регистриран с инструментариум. Магнитудът му е 7,7. Локализиран е в най-дълбоката част на разлома - 150 км под повърхността, обяснява Мирча Радулиан. Земетресението е причинило много сериозни щети в посока североизток до Република Молдова. Почувствало се е и в България.

Но политическият момент е изключително деликатен. Само 2 месеца по-рано след дълги преговори е подписана Крайовската спогодба, с която на страната ни е върната Южна Добруджа.

"Не трябва да се забравя още, че през 1940 г. бушува Втората световна война и вестниците обръщат по-голямо внимание на политиката", казва проф. Бойко Рангелов. Пораженията са много добре документирани в построените впоследствие макросеизмични карти. Има участъци (главно по поречието на Дунав), където се наблюдават ефекти от 8-а степен по макросеизмичната скала МШК.

"Интересното е, че земетръсният източник е относително дълбок. Това означава ниска честота на сеизмичните вълни - допълва проф. Рангелов. -

В резонанс с ниските честоти изпадат високите сгради

(основната причина заедно с лошото строителство да се срутят общежитията в Свищов през 1977 г.), а в миналото високите сгради са ограничен брой. Ниските сгради са по-устойчиви на нискочестотните колебания и по-трудно се разрушават."

Първичният трус през 1940 г. е предшестван от аномалии в сеизмичния режим. В продължение на месеци преди него са усетени три други земетресения с по-ниска сила. На 24 юни 1940 г. - с магнитуд 5,9, на 22 октомври - с 6,5, и на 8 ноември - 5,9. Според румънските сеизмолози е много вероятно те да са били

подготвителната фаза,

довела до същинския трус, тъй като са в много кратък срок преди него.

Земетресението е получило силен отзук в света и е определяно в първата десетка на най-смъртоносните европейски земетресения на XX век.

А най-страшното земетресение във Вранча за всички времена, откакто имаме историческа информация, е било през 1802 г. с предполагаем магнитуд 7,9. Малко се знае за него, тъй като тогава не е имало сеизмологични изследвания. Ефектът му е поразителен. Земетръсните вълни се разпростират на 2000 км на север чак до Санкт Петербург, а на юг - още почти толкова до гръцките острови в Егейско море.

Това се случва през октомври. Известно е в науката като "Голямото земетресение". Първичният трус удря между 12 и 13 ч. на обяд и сеизмичната вълна не спира да люлее земята в продължение на 10 минути, а заедно с вторичните шокове ужасът продължава повече от половин час. Епицентърът е на дълбочина 140-145 км.

Изпопадали са всички комини на сградите в Букурещ. Гръцкият хроникьор Дионисиус Фотино пише, че

принц Константин Ипсилантис се евакуирал със семейството си

в манастира Вакарещ извън столицата, защото и части от двореца му са пострадали.

Въпреки сериозните материални щети се знае, че има малко жертви - еврейка с бебето си, странстващ търговец, върху когото е паднала кула в Букурещ и още един човек. Загиналите не са много, защото не е имало високо строителство. Къщите са били построени от леки материали - дърво и чакъл, а между тях е имало огромни дворове.

Освен в Румъния пострадали градове има и у нас - около Дунав. Сеизмолозите обаче нямат данни за точните поражения. Единственото запазено в техните архиви е названието "Голямото земетресение". "През 1802 г. тази част от България е на турска територия, а документалистиката по това време в турската империя не е на висота", казва проф. Рангелов.

Разрушения има и в Цариград. Съществуват исторически сведения за опустошенията в района на Галата, Топкапъ и "Света София" и пазара в Одрин. Основният удар и вторичните земетресения траяли 30 минути.

Трусът от 1802 г. толкова е впечатлил 3-годишния тогава Александър Сергеевич Пушкин, че го помни за цял живот. Бъдещият поет е бил разхождан от бавачката си в двора на Московския университет "Ломоносов". Изведнъж статуите започнали да падат, а каменните пейки се преобърнали.

Според сведения от историка Николай Карамзин работниците на Спаската кула в Кремъл разказвали, че стените й се тресели, но според него трусът в Москва не бил силен. Много мистично настроени хора видели в това

знак за бъдещото нашествие на Наполеон и московския пожар

през 1812 г.

Друго знаково земетресение във Вранча от XIX век е това от 1838 г. След него се променя ландшафтът в североизточна Румъния. Появило се е езерото Биказ в едноименната долина. Трусът довел до свлачище, при което реката била преградена и формирала езерото. В същото време и няколко блата залели реката. "Дълбочината на огнище Вранча не предполага излаз на сеизмогенни деформации на повърхността. Това означава, че промени в релефа са практически невъзможни и при най-силните известни трусове - обяснява проф. Рангелов. - Друг въпрос е, че

т.нар. вторични явления (свлачища, каменопади,

лавини и др.)

могат да предизвикват ефекти, който да усложняват постсеизмичната обстановка."

Подобно е мнението и на проф. Емил Ботев от Института по геофизика към БАН. "Такива събития се предизвикват не от разкъсването на земните пластове, а от въздействието на сеизмичните вълни. Винаги става около река или брегова ивица. Сеизмичните вълни може да са пусков механизъм, а не причина. Свлачището сигурно е било готово, може би е тръгнало от атмосферни явления - валежи, наводнения."

Няма други данни за промяна в релефа и ландшафта на териториите около Вранча. В момента румънските сеизмолози изследват нехомогенностите в дълбочина в огнището (сеизмично активните и пасивните сегменти), страничните нехомогенности в литосферата, които обясняват наличието на различни зони в подземните движения и ефектите от това.

Все още не съществува каквато и да било система, която да сигнализира за настъпването на разрушително земетресение няколко дни предварително. Тези събития се случват изненадващо, без изразени подсказки, както беше през 1977 г. или са предшествани от неестествена активност като през 1940 г. Като се вземат предвид комплексните фактори за сеизмичната енергия е трудно да се идентифицира ясен знак, който да ни предупреди за земетресение, заключават експертите.