Ало, политиците! Дайте гаранция, че шампионът от "Уимбълдън" и малките волейболни лъвици ще имат бъдеще

Имаше един доста изтъркан виц, още от соцвремената: Дотук добре, казал падналият от 20-ия етаж, преминавайки покрай 10-ия.

Горе-долу това е ситуацията с българския детско-юношески спорт.

Казвам го във връзка с двата неделни спортни триумфа за България. Първо, варненецът Иван Иванов спечели юношеския турнир по тенис “Уимбълдън”. Покрай Григор Димитров всички се научиха що за турнир всъщност е това. А това е де факто световното първенство по тенис. Тоест де факто България има световен шампион по тенис за юноши.

Второ, волейболистките от националния отбор до 19 години станаха световни шампионки. СВЕТОВНИ ШАМПИОНКИ!!! Победиха (между другото - за втори път в рамките на един турнир) САЩ. А за най-добър играч на световното беше обявена разпределителката ни Димана Иванова.

Така че ще повторя - дотук добре. Но трябва да видим какво следва. И не само да видим, но и да изискваме да не съсипем това, което шепа ентусиасти почти без подкрепа на държавата са успели да постигнат. Защото в рамките на един ден да набиеш канчето на спортната суперсила САЩ в един индивидуален и в един колективен спорт, сигурно значи нещо.

Въпросът е как държавата ще се възползва от тези два успеха. Аз съм абсолютно наясно - за да имаш успешен спорт (какъвто и да е той), има необходимост от три образуващи. А те са: 1) База; 2) Примери; 3) Условия за децата и юношите.

От всичко това понякога имаме само точка 2. И като казвам понякога, значи наистина понякога. А другите две изобщо ги нямаме. Винаги, когато говоря с кмет, премиер и спортен министър, питам кога е построен последният модерен стадион в България. Вие знаете ли? Не знаете. Не сте били родени. Преди повече от 60 години.

В момента в България няма нито един нормален модерен стадион. Като казвам модерен, имам предвид от типа на “Арена 8888” при залите, където имаше международни състезания по тенис (турнир на шампионките, Sofia Open), световни първенства и купи по художествена гимнастика и волейбол. Да не продължавам нататък.

България в спортно отношение е уникална страна. Имахме световни шампиони по фигурно пързаляне, без да имаме читава пързалка. Имахме двама полуфиналисти на “Уимбълдън”, без да имаме нито един тревен корт. Просто не мога да си представя какво бихме имали, ако държавата си вършеше работата. А тя не го прави. Със сигурност.

Академичен пример е четвъртото място на световното по футбол в САЩ през 1994 г. Тогава беше разгарът на мутрификацията на българското общество. Всеки що-годе читав български футболен отбор или спортна федерация си имаше “добре облечен бизнесмен” за президент или най-малко за финансов благодетел. Някои даже вземаха и по две федерации с надеждата все пак да получат американска виза. Така в един момент Васил Божков се оказа начело на федерациите по спортна стрелба и по шахмат. Е, виза така и не му дадоха.

Държавата трябва да направи едно нещо. То не е точно едно, ама по принцип трябва да направи така, щото Иван Иванов, който спечели “Уимбълдън”, Александър Василев, стигнал полуфинал, световните шампионки по волейбол при девойките и всички останали млади български спортисти, които (главно с помощта на родителите си) се опитват да пробият в световния елит, да бъдет подпомогнати. За целта всякакви министри и депутати трябва да схванат, че шампионите не са само за снимки. Трябва да им помогнем...