Как се определя датата кога да се празнува Великден? И защо се разминават дните на източния и западния Великден, се пита често православният християнин.

На Първия вселенски църковен събор през 325 г. в град Никея различия няма - приемат се догмите, каноните и "Символът на Вярата". Съборът решава и Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, той да бъде отслужван един месец по-късно.

Правилото е просто, но кога настъпват пролетта и първото й пълнолуние? Проблемът идва от различията между лунния календар, с който си служат евреите, и Юлианският календар, отброяващ времето в Римската империя.

По лунния годината започвала по различно време. Различно идвала и първа пролет, а на нея се отбелязвала и Пасха - най-големият за евреите празник.

Но съборът постановява Възкресение Христово да се празнува винаги след еврейската Пасха и никога заедно с него. Защото не може Възкресението да е преди разпването. (Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота в Ерусалим в петък, на 25 март 33 година. Било е по време на празника Пасха. В неделя на 27 март, точно в полунощ, е възкръснал.)

Другата догма от Никея е, че равноденствието настъпва на 21 март. И ако първото пролетно пълнолуние по Юлианския календар изпреварело това по еврейския календар, когато се чества Пасха, Великден да е следващата неделя.

Настанали доста бъркотии, докато гръцкият астроном Метон не намерил точните дати на пролетните пълнолуния за 19 години, които се повтарят циклично на същите дати.

Цикличност има и при неделните дни след пълнолунието. В Юлианския календар има 28 комбинации от подредба на дните в месеците, т.е. на всеки 28 години календарът се повтаря. Пълният цикъл от дати кога трябва да е Великден, се получава, като се умножи 19х28. Това прави 532 години, в които е определено датата на празника да бъде винаги след Пасха. Никейският събор прилага пълната таблица за 532 години и тя се изпълнява и днес от свещениците. Нарича се Пасхалия.

Но тя се нуждае от корекция, тъй като с вековете пролетното пълнолуние се е преместило и избързва с 4 дни. Юлианският календар също е неточен и натрупва разминавания от 13 дни. През 1592 г. папа Григорий XІІІ заменя Юлианския календар с Григорианския. Натрупаната грешка се коригира, като времето се измества с 10 дни напред. У нас това се прави на 1 април 1916 г., когато грешката е от 13 дни. При корекцията българите се събуждат от 1-и на 14 април.

Григорий коригира и пасхалното пълнолуние по астрономическото. Православната църква е категорично против реформите. Това е причината да се разминават по дати източният и западният Великден. През 1968 г.

p>Нашата православна църква приема Григорианския календар за датите на постоянните църковни празници, но за Възкресението се ръководи от догмите на Никейския събор. Пролетта, приведена по Григорианския календар, настъпва на 3 април, а пасхалното пълнолуние идва 4 дни след астрономическото.

Ако православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото се падне в дните от седмицата - неделя, понеделник или вторник, както е тази година, източният и западният Великден съвпадат. Ако източноправославното пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата - сряда, четвъртък, петък или събота, западният Великден се празнува една седмица по-рано от православния.